не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на бланкетно поддържаното в случая селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е посочил непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпроса, нито е обосновал каквито и да е било предпоставки за преодоляване на съществуващата еднозначна практика на ВКС по отношение връчване на съобщения на търговски дружества в съдебно производство, според която: Връчването е уредено в чл. 50 ГПК като място на връчване /последният посочен в регистъра адрес/, като в чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата – лицата които представляват дружеството по закон /чл. 30 ГПК/ и по изключение и на трети лица /работници или служители/, когато те се намират на адреса на управление на търговеца и се съгласят да получат съобщението. Несъмнено е, че при дружество с ограничена отговорност, което няма вписан управител, респективно законен представител, съобщението не може обективно да достигне до адресата, каквато е и целта на визираните по-горе разпоредби на ГПК, а до вписването на нов управител, респективно до прекратяване на дружеството и назначаване на ликвидатор, е налице и продължаваща невъзможност да бъде организирана и ръководена дейността на дружеството и същото да бъде представлявано /вкл. да бъде упълномощен процесуален представител/. От друга страна с оглед обстоятелството, че търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични и всеки притежава право на свободен и безплатен достъп до базата им данни, съдружниците имат възможност да предприемат действия по свикване на общо събрание за избиране на нов управител и вписването му или да вземат решение по чл. 274 ТЗ за продължаване на дейността на дружеството, ако същото е било прекратено, като тези им действия по никакъв начин не са предпоставени от наличие на уведомяването им за предявен срещу дружеството иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. Ето защо при предявен срещу дружество с ограничена отговорност иск, за времето до вписване на управител, респективно до назначаване на ликвидатор при прекратяване, дружеството може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал. 2 ГПК /в подобен смисъл решение №73 от 17.10.2017 г. по т. д.№1465/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, с което разрешение въззивният съд се е съобразил изцяло.