Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 273 ал. 1 ТЗ

Приключване на ликвидацията
Чл. 273. (1) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.

чл. 273 ал. 1 ТЗ

Приключване на ликвидацията
Чл. 273. (1) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не кореспондират с конкретен касационен довод за неправилност, поради съществено процесуално нарушение на съда: посочено в касационната жалба конкретно, неразгледано от въззивния съд възражение на ответника или несъобразено от съда конкретно доказателство, преценката на които би била от естество да промени правния резултат. Първият въпрос нелогично е отнесен и до приложението на отменена правна норма. Дори да би било налице непроизнасяне по всички доводи на ответника / доказателства същият не е представял / , то само квалифицирането му като годно да промени правния резултат и в този смисъл „съществено„ процесуално нарушение, би обосновало порок на въззивния акт, съгласно касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съображения за такова квалифициране и изобщо такъв довод касационната жалба не съдържа. В същата е заявено единствено несъгласие на страната с правните изводи на съда и приетите за установени фактически обстоятелства, отново без конкретизация. Предвид това, поставени въпроси не удовлетворяват изискването за правни, съгласно постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последното изключва необходимостта от коментар на сочените допълнителни селективни критерии.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1/ От кой момент настъпва прекратяване на адвокатското дружество, на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 Закона за адвокатурата – от вземане решението от Общото събрание на дружеството или от неговото вписване в регистъра по чл. 595 ГПК?; 2/ Налице ли е допустим и годен за изпълнение съдебен акт, постановен срещу юридическо лице / адвокатско дружество след датата на неговото прекратяване?; 3/ съставлява ли вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра по чл. 595 ГПК обстоятелство, което не подлежи на вписване в същия регистър, с оглед законово определените за вписване обстоятелства по нормативен път? Вписване прекратяването на дружество, извършено от съда на базата на представено решение за прекратяване, което е взето от компетентния дружествен орган и което е формално от външна страна, може ли да представлява вписване на несъществуващо обстоятелство? Съставлява ли липсата на неудовлетворени кредитори в ликвидация на дружество обстоятелство, което на самостоятелно основание подлежи на вписване в регистър по чл. 595, ал. 2 ГПК?; 4/ Обуславя ли невлязло в сила първоинстанционно съдебно решение правен интерес от завеждане на иск по чл. 604 ГПК, за заличаване на несъществуващо обстоятелство и може ли този съдебен акт да предизвика правно действие?; 5/ Налице ли е правен интерес на заинтересовано лице по чл. 604 ГПК, обусловен от невлязло в сила съдебно решение, при наличие на предходно висящо съдебно производство, в което същото лице е предявило претенция въз основа на същото съдебно решение?; 6/ Налице ли е преюдициалност между двете съдебни производства, с оглед заявената претенция на едно и също правно основание? Следва ли съдът да спре, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, второто съдебно производство до разрешаване на спора по първото съдебно производство, с оглед наличието на правен интерес на лицето, заявило претенциите по двете производства и правилното решаване на спора по второто съдебно производство?; 7/ Допустимо ли е едно и също вземане да се претендира от ищец едновременно в рамките на различни съдебни производства и от различни ответници, в случай че присъждането на вземането спрямо един от ответниците изключва основателността на претенцията спрямо другия?; 8/ Налице ли е идентичност в нормативната уредба / чл. 273, ал. 1 ТЗ и чл. 75, ал. 6 ЗАдв./ за извършване ликвидация на адвокатско дружество по ЗАдв. и ликвидация на търговско дружество по ТЗ?; 9/ Приложими ли са императивните разпоредби за извършване ликвидация на търговски дружества или съдебната практика спрямо специален правен субект - Адвокатско дружество, което не е търговец по смисъла на ТЗ и чийто статут е уреден от специален нормативен акт – ЗАдв. или се прилага правилото, че нормите на специалния закон намират приложение вместо тези на общия?; 10/ Подлежат ли императивните разпоредби в ЗАдв. на разширително тълкуване по аналогия с Търговския закон при регламентиране на изчерпателно изброените условия и процедури за прекратяване на дружество по ЗАдв.? Представлявали празнина в закона липсата на конкретно условие, в хипотеза на изчерпателно изброяване на предпоставките за прекратяване на дружество по ЗАдв.?; 11/Предизвиква ли правно действие направено съдебно възражение за прихващане на насрещни вземания, което не е отхвърлено от съда с изричен диспозитив в съдебното решение, съгласно ТР №1/2001 г. по тълк. дело№1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 18, според което със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не и изложените към него мотиви, които не са част от него? и 12/ Длъжен ли е съдът да се произнесе с отделен диспозитив по направено възражение за прихващане, в рамките на съдебното производство, съгласно ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 18, според което със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не и изложените към него мотиви, които не са част от него? Не е посочен допълнителен селективен критерий по всеки отделен въпрос, като в раздел І-ви от изложението са посочени общо актовете, на които, според касатора, въззивното решение противоречи. Поддържа се и очевидна неправилност, по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обосновавана с липса на мотиви, отразяващи правораздавателната, а не контролно – отменителна дейност на въззивния съд, при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. , съгласно задължителните указания в т. 19 ТР №1/2001 г. по тълк. дело№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а именно: мотиви, които да съдържат възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и произнасяне по всички доводи и възражения на страните.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е разрешен и нередовно извършените процесуални действия на дружеството са санирани. За правилността на обжалваното решение въззивният състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд и, на осн. чл. 272 ГПК, е препратил към тях. Изложил е и собствени мотиви по съществото на спора. Посочил е, че целта на извършваната след прекратяване на едно търговско дружество ликвидационна процедура е да се ликвидират активът и пасивът на неговото имущество, поради което ликвидацията приключва с пълното ликвидиране на актива и пасива на имуществото, съответно - ликвидацията трябва да продължи, ако са останали непогасени задължения или неразпределени активи, без значение от това дали обхватът на имуществото е бил известен или не на ликвидатора и дали дружеството е заличено. По тези съображения е прието, че, когато не са уредени всички задължения и не е разпределен остатъкът от имуществото, заличаването на дружеството би се основавало на незавършен фактически състав, поради което и заличаването е вписване на несъществуващо обстоятелство. Изложени са мотиви, че, тъй като предявяването на вземанията в производството по ликвидация няма същото значение, както предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, а по същество представлява уведомяване на ликвидатора за наличие на претенция, кредиторът няма задължение за предявяване на вземането в производството по ликвидация, а неупражняването на правото му за предявяване на вземането в производството по ликвидация не погасява на в0земането, предвид липсата на разпоредба при ликвидацията, аналогична на чл. 739 ТЗ. Формирани са и мотиви, че предвиденият в чл. 272, ал. 1 ТЗ 6 –месечен срок не е срок за предявяване на вземанията, нито е давностен или преклузивен, а значението му е за настъпване на изискуемостта на вземанията на съдружниците за ликвидационен дял и определя момента, от който те могат да получат частта от нетния остатък от актива на дружеството, като вземанията на кредиторите, които не са били предявени или не са станали известни на ликвидаторите в този срок, не се погасяват, а се удовлетворяват от останалото неразпределено имущество, без право на кредиторите да искат връщане на получените ликвидационни квоти от съдружниците. В конкретния случай въззивният съд е приел за установено, че в търговския регистър е вписан ликвидатор на дружеството на 25.07.2013г., обявена е покана до кредиторите на 01.08.2013г. и е вписано заличаване на дружеството на 10.02.2014г. Установил е, че преди и по време на ликвидацията срещу дружеството са били образувани три ревизионни производства по ДОПК за установяване на невнесени данъчни задължения по ЗДДС, по които са били наложени предварителни обезпечителни мерки, по две от които са установени данъчни задължения по ЗДДС на ответното дружество: с ревизионен доклад, връчен на бившия управител на дружеството на 28.01.2014г., за периода 01.03.2011г.-30.11.2012г. - публични задължения в общ размер 1 312 099.25лв. и с ревизионен акт, връчен на бившия управител на дружеството на 17.01.2020г., - публични задължения за периода 11.2009г.-02.2011г. в общ размер 349 972.09лв. Въззивният съд е приел, че несъмнено ответникът е знаел за висящото ревизионно производство, по което НАП е констатирала наличие на непогасени задължения по ЗДДС, както и за евентуалните претенции на държавата, предвид наложените предварителни обезпечителни мерки, поради което тези публични вземания са били най-малкото спорни по време на ликвидацията по см. на чл. 272, ал. 3 ТЗ, което е изисквало тяхното обезпечаване чрез учредяване от дружеството на реални обезпечения в полза на държавата, като условие за заличаването му, което не се твърди и не се установява да е направено. Посочил е, че това е достатъчно, за да се приеме, че дружеството е било заличено при липса на условията по чл. 273, ал. 1 ТЗ, като е без значение, че ревизията не е приключила с издаването на ревизионен акт, поради заличаването на дружеството. Формирани са мотиви, че при наличието на висящи съдебни или административни спорове с лица, които претендират да са кредитори на дружеството, заличаването е несъответно на целите на ликвидационната процедура. Прието е, че не се установява спорът във връзка с претендираните от НАП данъчни задължения да е приключил в полза на ответника, т. е. тези задължения да са отречени. От представения при повторното въззивно производство ревизионен акт от 23.12.2019г. въззивният съд е приел за установено, че по друга ревизия са установени задължения на ответника по ЗДДС за периода 11.2009г.-02.2011г. Приел е, че, тъй като не се твърди от ответника, а и няма данни този ревизионен акт да е бил обжалван и отменен, същият е влязъл в сила и с това съществуването на посочените публични задължения на ответника е установено по правно обвързващ начин, но, дори ревизионният акт да не е влязъл в сила, то отново се касае за спорни вземания. Наред с това въззивният съд е посочил, че данъчните задължения се пораждат по силата на закона, а ревизионният акт е едно от средствата за тяхното установяване. По тези съображения въззивният съд е приел за установено, че преди и по време на ликвидационното производство дружеството е имало спорни публични задължения за предходни периоди. Формирани са мотиви, че, независимо от погасяването на част от публичните задължения на ответника, поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, са останали други установени и непогасени по давност публични задължения – тези за 2011г. и 2012г. По всички тези съображения въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ при вписване на заличаването на дружеството на 10.02.2014г., тъй като към този момент то е имало неуредени публични задължения, поради което извършеното заличаване е вписване на несъществуващо обстоятелство по см. на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

е фактически, а не правен, и се отнася до обосноваността на изводите на съда: същият цели преценка на определени релевантни за спора факти, а не изясняване смисъла на съдържанието на правни разпоредби. Като такъв въпросът не попада в обхвата по чл. 280, ал. 1 ГПК, според която разпоредба се изисква формулировка на правен въпрос, който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии в т. т. 1-3 на тази разпоредба. Съгласно ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 липсата на наведен от страна на касатора правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

„За начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Същевременно „противоречиво решаван от съдилищата и затова от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, бил материалноправният въпрос в атакуваното решение на Варненския апелативен съд, а именно: „”Следва ли ликвидаторът да уведоми неизвестните кредитори за ликвидацията на дружеството?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Марков

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

следва от обстоятелството, че в хода на производството пред инстанциите по същество дружеството не е въвело в предмета на спора заявения едва в касационната жалба и изложението правен довод, основан на тълкуването на разпоредбата на чл. 15 от процесния договор - клаузата, определяща момента на настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на неустойката от неизправния купувач. Съдилищата не са били сезирани с обсъждане и произнасяне по възраженията, че под „установяване по смисъла на чл. 15 от договора следва да се разбира единствено субективното изразяване на волята на ищеца при определяне размера на неустойката, което зависи единствено от неговото желание; че „установяването на размера на неустойката зависи единствено от продавача, поради което настъпването на изискуемостта и падежа не зависи от съобщаването на размера на задължението на купувача. Въпросът дали съобщаването на купувача на определения/изчислен от общината размер на неустойката е релевантен за възникване на задължението за плащането й и за настъпване на изискуемостта й, дали „съобщаването“ на установения размер е елемент от фактическия състав, който поражда задължението на купувача за плащането му, не е бил въведен в предмета на спора. Този въпрос не е поставен за обсъждане, не е бил правен проблем, който е стоял за разрешаване от въззивния състав и по който той е дължал отговор. Въпрос, което не е включен надлежно в предмета на спора, а се въвежда едва пред касационната инстанция, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Той няма обуславящ, а хипотетичен характер и не отговаря на изискванията, посочени в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Паралелно с това даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в синхрон с установената съдебна практика - решенията по т. д. 68/2009 г. на І т. о., т. д.№868/2010 на І т. о. и по т. д. №6/2014 на ІІт. о. като се има предвид безспорният факт, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и препис от исковата молба, по която искът не е бил приет за разглеждане не е достигнало до ответника.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право