– „ Налице ли е състояние на неплатежоспособност и как се определя началната дата на неплатежоспособност на дружеството – ответник по молбата по чл. 625 ТЗ и сл., както и какво е значението на икономическите показатели за ликвидност при установяване на състоянието на неплатежоспособност”. Страната е заявила, че „ не споделя” мотивите на въззивния съд относно основателност на иска и определяне на началната дата на неплатежоспособност, като счита, че по въпроса за „ наличие състояние на неплатежоспособност” имало трайна практика на ВКС – изброени решения на този съд. Страната е обобщила тази практика като е поддържала, че съгласно разрешенията дадени с нея, състоянието на неплатежоспособност се характеризира с трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите парични задължения към всички кредитори с наличните си дълготрайни активи, а началната дата се определя след обстоен анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника. Посочено е още, че с решение №******г. на ВКС, І т. о. е формирана задължителна за съдилищата практика по значението на коефициентите на ликвидност и останалите финансово икономически показатели. Страната е развила оплакванията си, възпроизведени от касационната й жалба, че в случая съдът неправилно е приел наличие на неплатежоспособност, като подробно е разгледано експертното заключение по отношение показателите на бърза и обща ликвидност. Направен е извод, че поради това, че към разгледаните дати, последната, от които 30.11.2014г. дружеството не притежава и не разполага с материални запаси, стойностите на обща и бърза ликвидност се уеднаквявали и оттам е изведено, че показателят над 0.90е стойност на тази ликвидност, клонящ към единица. Така е обосновано и в касационната жалба оплакването за неправилност на изводите на съда за наличие на състояние на неплатежоспособност на дружеството. Други доводи не са развити.