„за недействителността, поради накърняване на добрите нрави, на уговорена между търговци компесаторна неустойка за пълно неизпълнение и съпътстващите го въпроси „Съставлява ли нарушение на добрите нрави фактът, че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на претендираните от кредитора вреди или размера на насрещната престация по договора; Допустимо ли е действителността на една договорна клауза, респ. нищожността й, да се преценява не към момента на постигане на съгласие между договарящите, а с оглед на последващите им действия при изпълнение или неизпълнение на договора или с оглед на договорености с трети лица („Т. М.“)“. Противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката в решение №16/07.022018 г. по гр. д. №1438/2017 г. на ВКС, ІV г. о., се твърди и по отношение на сочения като значим за изхода на делото втори материалноправен въпрос „за недействителността по чл. 40 ЗЗД на договор, сключен от пълномощник при сговаряне между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания“ и съпътстващите го въпроси „Фактът на договаряне от представителя и третото лице на компесаторна неустойка при неизпълнение съставлява ли само по себе си увреждане на представлявания към момента на сключване на договора или „увреждането“ на представлявания настъпва впоследствие като последица от неговото собствено неизпълнение, което изключва изпълнен фактически състав по чл. 40 ЗЗД; Съставлява ли косвено доказателство за недобросъвестността на представителя фактът, че той не е уведомил представлявания за искането на насрещната страна за включване на клаузи за неустойка и за сключения договор; Приетата от съда недобросъвестност на представителя и третото лице относно увреждането на представлявания следва ли да бъде пълно доказана, макар и с косвени доказателства, или може да почива на предположения“.