следва ли експертиза да провери дали дълготрайните материални активи на дружеството са оценени съгласно ЗСч и дали отчетните и балансовите им стойности, оценени от ответното дружество с нереално ниски стойности, водят до изкривяване на информацията при съставяне на ГФО за съответния период и като цяло за финансовото му състояние. Твърдението е, че такива задачи на съдебно-икономическата експертиза не са били поставени от първоинстанционния съд, поставените не били прецизирани от въззивната инстанция при условията на чл. 267 и чл. 268 ГПК, а основният проблем в настоящия процес е, че Д. не са били оценявани правилно, съгласно изискванията на чл. 53, ал. 2 и 3 ТЗ и чл. 13, 23, ал. 3 и чл. 25 ЗСч. и НСчС. Посочва се, че инстанциите не съобразили, че тежестта на доказване на действителното отразяване на данните за финансовото състояние на дружеството е на ответника, а при разглеждане на спора пред апелативния съд не са били дадени указания за събиране на доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3, чл. 267 и чл. 268 ГПК, и поради тези процесуални нарушения делото останало непопълнено с доказателства, поради което действията на въззивната инстанция са в противоречие със задълженията й, посочени в т. 2 и т. 3 на ТР №******г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280 ГПК.