/ал. 6/. Ал. 7 допуска СД да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол без особено мнение. Въззивният съд е приел за установено, въз основа на показанията на свидетелката С., че в периода от края на 2009 г. до началото на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с някое решение, за да не го подпише. Тъй като той не е подписал протоколите за взетите решения, се блокирала работата на дружеството. В началото на 2010 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ извършила проверки в дружеството и били дадени предписания да се оправят документално нещата, тъй като не можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки протокол била наложена отделна санкция. За дружеството е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими от СД. Повторното вземане на решенията е установено от протокол №14 от 01.06.2010 г. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 25.06.2013 г. на СРС, изрично е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е изправна страна по договора, въз основа на който претендира заплащане на възнаграждение, а това не е направено. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за неоснователен главният иск, а след като той е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск за лихва.