е в контекста и се субсумира от въпроса по т. 2, но е изведен самостоятелно с оглед предписаното от закона изискване за конкретика на оплакването, необходима за проверката за относимостта му към спора; 4./ Решението с което се оттегля овластяването на изпълнителния директор да представлява дружеството, съставлява ли елемент от фактическия състав на облигационния спор с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 241, ал. 6 ТЗ; 5./ Решението за прекратяване на представителството на изпълнителния директор прекратява ли и облигационните (гражданскоправни) отношения между страните свързани с последиците от прекратяване на самия договор за управление, както е приел П.. В конкретния случай това са споровете относно дължимото обезщетение, които спорове според съда не могат да се развиват, защото в Решението с което е оттеглено овластяването не е посочено, че това се прави "поради лоши финансови и стопански резултати" за дружеството.".