не е формирана сила на пресъдено нещо, независимо че решенията на ОСА за освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите на „Строителен и технически флот“ АД, взети в предходни години са били предмет на иск по чл. 74 ТЗ и исковете на акционера Ч. са били отхвърлени. Изложени са съображения, че оспорено в настоящото производство е различно решение на ОСА, взето през 2018г.; процесът има нов и различен предмет и спорът не е идентичен. Въззивната инстанция е подложила на тълкуване разпоредбата на чл. 229 ТЗ, на която ищецът се е позовал в исковата молба и е приела, че тя е приложима за всеки акционер-член на СД, тъй като забраната е израз на идеята да се изключи злоупотреба с права от акционера, когато интересите му противоречат на интересите на дружеството. Мотивирано е, че разпоредбата е императивна и нарушението й обуславя незаконосъобразност на взетите решения. Обосновано е, че чл. 229, т. 2 ТЗ визиращ предприемане на действия за осъществяване на отговорност на акционер е обща разпоредба и от нея не следва извод, че касае единствено предявяване на съдебни искове или реализиране на имуществена отговорност, а обхваща всякакви случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност от акционера; че доколкото наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управление на дружеството, гласуването на това решение е в обхвата „на действия за осъществяване на отговорност“ по смисъла на чл. 229, т. 2 ТЗ. Съобразено е, че отсъствието на решение на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ, а наличието на такова решение би погасило материалното право за търсене на обезщетение за вреди. По доводите на въззивника, основани на разпоредбата на чл. 240а ТЗ е отговорено, че възможността за предявяване на иск по чл. 240а ТЗ не променя извода за наличие на конфликт на интереси между акционера- член на СД и дружеството при гласуване на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ, тъй като ответникът по такъв иск има всички материалноправни възражения, които може да противопостави и при предявен от дружеството иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ. Обсъдено е, че при предприетото гласуване „an blok“ и при наличие на конфликт на интереси по отношение на двамата акционери-членове на съвета, следва да бъдат изключени гласовете и на двамата /доколкото другата възможност - за отделно гласуване на освобождаването от отговорност е било отхвърлено с мнозинство с процедурно решение преди гласуването на т. 5 от дневния ред/. Мотивирано е и, че участието на акционерите Д. и С. при гласуването и на решенията по т. 8 и т. 9 от дневния ред също е в противоречие със законовата забрана по чл. 229 ТЗ поради противоречие на интересите им с дружествените интереси. Аргументирано е, че е опорочено самото гласуване поради нарушение на императивна правна норма, регламентираща забрана за гласуване; Че при това констатирано нарушение на императив, извън правомощията на съда е да преценява какво решение би било взето без участието на двамата акционери.