има ли или не реално изпълнение на задължението на ответника да достави на ищеца стоките, описани във фактурите /които са обсъждани само в мотивите на влязлото в сила съдебно решение по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по тях не е формирана сила на пресъдено нещо/, следва да се извърши при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, тъй като липсата на реално изпълнение на задължението за доставка на стоки е основанието на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за връщане на исковата сума като заплатена от ищеца на ответника на отпаднало основание – развалени договори за покупко-продажба по описаните в исковата молба 26 фактури, а влязлото в сила решение по насрещния иск, касаещ доставки по други фактури, няма отношение към настоящия спор. Разглеждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че ответникът не е предал реално на ищеца стоките и материалите, описани в процесните, осчетоводени и от двете страни 26 броя фактури, по които ищцовото дружество е заплатило в полза на ответника сума в общ размер от 502 437.50 лв., с оглед което изявлението за разваляне на договора, направено с исковата молба е породило действие, а ответникът дължи заплащане на дадената с оглед отпадналото основание сума. Изложил е съображения, че: 1. Не са представени приемо-предавателни протоколи за осъществени доставки; 2. През 2012 г. срещу счетоводителката на дружеството ищец е образувано досъдебно производство за осчетоводяване на фактури без реални доставки и извършване на плащания по тях, като с писмо от 03.08.2012 г. управителят на ищеца се е противопоставил изрично на тези действия, изпращайки писмо до ответника, получаването, на което обаче, няма пряко отношение към значимия за спора въпрос за реалното осъществяване на доставките. 3. Още през юли 2012 г. в дружеството ищец са предприети съответните действия във връзка със сторниране на извършените счетоводни операции и неправомерно получения данъчен кредит. 4. Фактът на реалната доставка на стоките не може да се приеме за установен и въз основа на данните от приетата комплексна експертиза, че при извършената инвентаризация към 31.12.2011 г. в ищцовото дружество не са установени излишъци или липси, тъй като инвентаризацията е извършвана документално, а не чрез реална проверка на наличностите от стоки и материали, за каквато няма данни. 5. Процесните фактури са осчетоводени по кредита на сметка 401 – Доставчици, срещу дебитиране на сметка 207 – Разходи за придобиване на дълготрайни активи /като вложени в обекти „фабрика Б.” и „ремонт на сграда [улица]/ и сметка 302 – Материали /чрез заприходяване като материали за последващо влагане в производството/, като част от заприходените по сметка 302 материали са изписани през 2011 г. чрез кредитиране на материалната сметка и дебитиране на сметка 601 – Разходи за материали, като вложени в производството, а друга част не са изписани като вложени през 2011 г., а още към момента на закупуването им са изписани като вложени в съответен обект. 6. Ответното дружество не е сред утвърдените доставчици на материали за производството на ищеца, който произвежда продукция за международно утвърдено търговско дружество „Либхер“, като доставчиците на материали за производството му са точно определени и одобрени от „Либхер“, доставяните материали са със сертификат за качество, а от всички изброени във фактурите материали ищецът влага в производството си само ламарина 0,5 2х1, която се доставя от дружеството „Либхер“ и тел горена, която се доставя от чужбина. 7. Строителните материали, описани във фактурите са такива, които се влагат при изграждането на сграда в груб вид, а данните по делото сочат, че „фабрика Б.” на ищцовото дружество е построена в груб вид още през 2010 г., т. е. за периода от юни до декември 2011 г. ищецът не е имал нужда от строителни материали за груб строеж. 8. През м. май 2011 г. ищцовото дружество като продавач е сключило предварителен договор за продажбата на сградата на [улица], като към момента на сключване на предварителния договор имотът е бил в лошо състояние, без ремонти в него, а след като предварителният договор е бил сключен, достъп до имота е имал само купувачът по него и след сключването на окончателния договор, купувачът е предприел действия, изразяващи се в събаряне на съществуващата постройка и изграждането й на ново. 9. От изявлението на Д. И. П., член на Съвета на директорите на ответното дружество „Рила 1“ АД /през периода от 12.05.2008 г. до 07.03.2018 г./ и имаща на основание чл. 237 ТЗ еднакви права и задължения наред с другите членове на СД, независимо от вътрешното разпределение на функциите и предоставянето на правото на управление и представителство на някои от тях, направено пред орган на досъдебно производство и имащо значение на признание на неблагоприятни за ответника факти, се установява, че реални доставки по процесните фактури не са осъществявани от „Рила 1“ АД на „Мони МГ“ ООД - издадените от ответника фактури са по настояване на дългогодишен партньор на дружеството – А. А., за да му бъде осигурена възможност да си уреди отношенията с друго трето за процеса лице. 10. Ответникът в хода на целия процес се позовава само и единствено на извършените счетоводни отразявания на процесните сделки, респективно на включването им в дневника по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях. 11. Действително в съдебната практика се приема, че наличието на осчетоводени фактури и ползването на данъчен кредит по тях е доказателство за сключването на сделката и за дължимостта на сумите по фактурите, но в случая с оглед събраните по делото доказателства, осчетоводяването на фактурите при двете дружества, отразяването им в дневниците за продажби при ответника и в дневниците за покупки при ищеца, включването им в справките – декларации по ЗДДС на ищцовото дружество, включително ползването на данъчен кредит, имат отношение само и единствено към документалното, счетоводно отразяване на сделките, но не и към реалното осъществяване на доставката на стоки от ответника на ищеца.