Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 237 ал. 4 ТЗ

Права и задължения
Чл. 237. […] (4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.

чл. 237 ал. 4 ТЗ

Права и задължения
Чл. 237. […] (4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1. Към кой момент трябва да се направи преценката дали неустойката е прекомерно голяма, като критерий за нищожността й поради противоречие с добрите нрави- към момента на сключване на договора или към момента на възникване на правото на неустойка /т.е. момента на неизпълнението/ или към друг момент?
2. При преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени /заявени и установени/ по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване. С допълнителна молба от 03.07.2019г. прави довод за допускане на касационното обжалване и по въпроси, относими към действителността на сделката, предмет на производството.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„Изискването на чл. 2, ал. 1 Наредба за управление на еднолични търговски дружества с държавно участие, което е залегнало при тълкуване на договора за управление по чл. 328, ал. 2 КТ по аналогия в съдебната практика на ВКС, приложимо ли е по договор за управление на търговско акционерно дружество?“; „Изискването на чл. 2, ал. 1 Наредбата за управление на еднолични търговски дружества с държавно участие дерогира ли изискванията на чл. 244, ал. 7 ТЗ, чл. 237, ал. 4 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 237, ал. 5 ТЗ, за да бъде определена правната природа на договора за възлагане на управлението за такъв?“; „При тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ следва ли да се вземе предвид правната форма на търговеца, като се отчитат различните изисквания, като например императивното изискване за акционерните дружества за съставяне и обявяване на годишен финансов отчет и доклад на дейността, който съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ „съдържа в себе си и планираната стопанска политика през следващата година, в това число очакваните инвестиции и развитие на персонала, очакваният доход от инвестиции и развитието на дружеството, както и предстоящите сделки от съществено значение за дейността на дружеството?“; „Достатъчно ли е бизнес целите на акционерното дружество да бъдат изложени в доклада по дейността съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ, съставен и подписан от Изпълнителния директор, за да бъде зачетено уволнението на ръководен служител по чл. 328, ал. 2 КТ за законосъобразно?“, „Публичното обявяване на доклада за дейността на „Теленор България“ ЕАД и заложените в него бизнес цели за 2017 г. съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ прави ли известни тези обстоятелства на всяко трето лице, включително на съда от датата на тяхното обявяване? Трябва ли съдът да се съобрази с този факт при постановяване на съдебното решение?“. Те са поставени като се акцентира върху правно-организационната форма на търговското дружество на работодателя и изпълнението на задълженията му за обявяване на обстоятелства по Търговския закон. Предмет на делото е законосъобразното упражняване на субективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служител на ръководна длъжност при смяна на управителя и сключен нов договор за управление, съдържащ бизнес задача с конкретни икономически показатели. Въпросите отразяват доводите на касатора, поддържани в целия процес, че поради нормативните задълженията на акционерно дружество да публикува доклади за дейността си не следвало да се доказва наличието на бизнес цели в новия договор за управление, като елемент от фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Предвиденото право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е ограничено както от наличието на конкретен период, през който може да бъде упражнено – 9 месеца от сключването на договора, по отношение определен кръг от служители, така и от конкретни изисквания за мандатното гражданскоправно отношение обуславящо съществуването му. Действително новият управител може да избере екип от специалисти, заемащи съответни ръководни длъжности, но неговото право да прекрати трудовите отношения със служителите, заемащи тази длъжност в предходен момент не е неограничено. Той го упражнява в изпълнение на конкретни икономически цели и показатели, които следва да постигне през времето на своето управление и за които би носил отговорност в случай на неизпълнение. Поставянето на тези конкретни цели следва да бъде доказано, за да се приеме, че е възникнало правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в множество решения /решение №261 от 30.10.2017 г. по гр. д. №593/2017 г., ГК., ІV г. о. на ВКС, решение №92/28.04.2017 г. по гр. д. №3478/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, решение №237 от 10.01.2017 г. по гр. д. №919/2016 г, ГК, ІІІ г. о. на ВКС, решение №68 от 16.05.2018 г. по гр. д. №3105/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, решение №259/20.12.2017 г. по гр. д. №1235/2017 г., ГК., ІV г. о. на ВКС/. Както е отбелязал първостепенния съд това разбиране на съдилищата е съвсем предвидимо и използвайки това основание работодателят като търговец професионалист е следвало да го съобрази. Нещо повече възприемането на защитната му теза би довело до неограничена приложимост на това уволнително основание. Ще се нарушат основани трудови права на служителите, чието трудово правоотношение би могло да бъде прекратено при всяка смяна на ръководител на дружеството на работодателя, макар и да липсва договор за управление. Не това е била идеята на законодателя. От друга страна нормативно е предвидена правна възможност за работодателя да прекрати едностранно трудово правоотношение с който и да било служител, но тя държи сметка и защита на икономическите права на служителя – чл. 331 КТ. Ето защо не може да се приеме, че е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

на касатора са несъответна на съдържанието на мотивите на съдебното решение интерпретация и касаят правилността на същото. Оспорва обосноваването на правен въпрос, относим към решаващите мотиви на съда, въпрос на който съдът да е отговорил и с отговора си да е предопределил правния резултат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2016

Следва ли въззивният съд, при осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори възражението за нищожност да е направено за първи път с писмените бележки пред първа инстанция? – въпросът обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение №******год. на ІІ т. о. и решение №229 по т. д.№1050/2011 год. на ІІ т. о. на ВКС. В същите е възприета тезата, че предвид правното значение на добрите нрави за действителността на договора, неприложим, спрямо възражението за нищожността на неустоечната клауза, е предвиденият в чл. 367, ал. 1 вр. с чл. 370 ГПК преклузивен срок. Отговорът на правния въпрос и произнасянето по същество по правилността на въззивното решение са предпоставени от предварителна преценка за вероятната му недопустимост, поради подадена извън преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

В какво се изразява нарушението на забраната по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност – в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

1.”В какво се изразява нарушението на забраната по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност - в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?” /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – сочи влезли в сила решения №******гистрирания му предмет, а фактически извършваната по предмета дейност, респективно че след като две дружества не извършват сходна дейност – макар да са с посочен сходен предмет на дейност, то не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 1 вр. с ал. 2 ТЗ и за общият им управител не съществува задължение за въздържане от конкурентна дейност/; 2.”Законно ли е дисциплинарното наказание, ако е наложено в двумесечен срок от откриване на нарушението, без оглед на срока, изтекъл от извършването му?” /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

Преклудиран ли е изложен във въззивната жалба довод, че нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички точки от дневния ред на събранието, след като още в исковата молба ищецът е навел довод за незаконосъобразност на решенията на ОС поради нарушено право на сведение по чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ, а в първоинстанционното решение съдът е приел, че има нарушение на чл.224 ТЗ, но то е несъществено? Съществено ли е допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне на писмени материали, ако по точките от дневния ред, за които материалите се отнасят, не е взето положително решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право