за законосъобразността на атакуваното решение на общото събрание на дружеството, следва да се провери дали исковата молба изхожда от съдружник или акционер в дружеството, както и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ, тъй като липсата, на която и да е от тези две предпоставки прави исковата претенция недопустима. Констатациите на състава, за това, че ищецът не е акционер в дружеството, с оглед обстоятелството, че капиталът е собственост на държавата, както и обстоятелството, че същият не притежава членствени права, чиято защита се реализира с посочения иск са мотивирали преценка за недопустимост на иска. Липсата на членствени права са обусловили приемането на извод, съгласно който нищожността на посочените решения не може да се въведе и чрез искова защита по реда на чл. 124 ГПК и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предвид изискването за правен интерес. Разгледани са доводите на частния жалбоподател, произтичащи от твърдението, че не е загубил статута си на член на съвета на директорите и има задължението да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец, което според същия обосновава правния интерес от предявяване на иска. Изводът на състава за липсата на твърдения от ищеца статут е аргументиран с незабавното влизане в сила на решенията на общото събрание, съгласно чл. 231, ал. 2 ТЗ, предвиждащ изключение единствено при отлагане действието им. Съдът е разгледал хипотезата на чл. 231, ал. 4 ТЗ /действие на решението за избор и освобождаване на членове на съвета на директорите от вписване в търговския регистър/ и е констатирал, че се отнася за трети лица, а във вътрешните отношения между ищеца, който е освободен като член на съвет на директорите и дружеството, решението на едноличния собственик на капитала има незабавно действие. При тези обстоятелства е направена и констатацията, че освобождаването на ищеца като член на съвета на директорите и прекратяването на мандатното му правоотношение са настъпили от 02.08.2021 г., т. е. към датата на предявяване на иска, той не е член на съвета на директорите, за да обосновава правен интерес със задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ. Изложено е още, че „Летище Пловдив ЕАД е предприятие, чийто едноличен собственик на капитала е държавата и при съобразяване на чл. 25 ППЗПП в правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е да се произнася по въпросите, предоставени в компетентност на общото събрание, респективно от едноличния собственик на капитала, включително и тези по промяна членовете на съвета на директорите. Съдът се е позовал на чл. 221, ал. 4 ТЗ, съгласно който общото събрание избира и освобождава членовете на съвета на директорите, констатирал е, че едноличният собственик на капитала има същата компетентност и е направил извод, че пряко предоставено от закона е правомощието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да назначава и освобождава членовете на съвета на директорите на едноличното публично предприятие, като за ищеца не съществува никакъв законен интерес за защита, с оглед който да предявява установителен иск за нищожност.