„1. Разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ дали е необорима презумпция или е оборима такава и не изключва правото на акционер да предяви иск за нищожност на апортна сделка, извършена в нарушение на разпоредбите на чл. 236, ал. 1-3 ТЗ?“ – в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с оглед твърдяно противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, определение №251 от 05.05.2010 г. по т. д. №764/2009 г. на ВКС и решение №202/22.12.2010 г. по т. д. №764/2009 г. на ВКС; 2.” Качеството акционер с доказани членствени права в търговско дружество дава ли право на този акционер да иска прогласяване на нищожност на апортна вноска на управителните органи – относно разпореждане с вещни права, извършено в нарушение на закона и устава и без надлежно разрешение на компетентния управителен орган на дружеството, в полза на свързани лица на представляващите дружеството на основание чл. 26 ЗЗД?“ – формулиран в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяно противоречие с възприетото в решение №212/22.11.2013 г. по т. д. №1088/2012 г. на ВКС и решение №65 от 15.06.2017 г. по т. д. №446/2016 г. на ВКС; 3. „При реализиране на апортна вноска от търговско дружество, представляваща фактически състав, може ли заинтересуваният субект да установи нищожност само на отделен елемент от фактическия състав, какъвто е решението на Управителния орган, или е длъжен да установява нищожност на всеки отделен елемент и цялата сделка?“ – отново в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с актове, постановени по ч. т. д. №883/2011 г. на ВКС, II т. о., ч. т. д. №739/2012 г. на ВКС, т. д. №458/2010 г. на ВКС, I т. о., т. д. №17/2011 г. на ВКС, т. д. №680/2011 г. на ВКС, т. д. №747/2010 г. на ВКС, I т. о., т. д. №764/2011 г. на ВКС, II т. о.; 4.” Следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК?“ - хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяно противоречие с решение №217 от 09.06.2013 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №3 от 06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на ВКС, решение №430 от 12.07.2013 г. по гр. д. №643/2009 г. на ВКС и решение №240/20.01.2020 г. по дело №1023/2019 г. на ВКС – касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в разрез с практиката на ВКС по гр. д. №761/2010 г. на IV г. о. на ВКС, гр. д. №5459/2013 г. на ВКС, гр. д. №643/2009 г. на ВКС, решение №240/20.01.2020 г. по дело №1023/2019 г. и решение №240/20.01.2020 г. по дело №4881/2018 г. 5.” Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен?“ – въпросът е сочен в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържал и очевидна неправилност на атакуваното определение.