/ п.1 не съдържа формулиран правен въпрос / : 1/ Има ли правен интерес и допустим ли е евентуално съединен установителен иск по чл. 71 ТЗ, за установяване нищожност на решение на СД на АД, който е предявен инцидентно и обективно съединен с иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по заявление А4с вх. №20161117174410, от акционер в това дружество, с 50 % дялово участие?; 2/ Има ли правен интерес акционер в едно АД да предяви иск по чл. 71 ТЗ, с който да атакува като нищожно решение на управителния орган на АД / Съвет на директорите / , като първи елемент от сложния фактически състав на апортна сделка или следва да предяви иск за нищожност на целия фактически състав на апортната сделка, като разпоредителна сделка с имуществото на самото дружество?; 3/ При наличие на вписване по партидата на търговско дружество на разпоредителни сделки с имущество на това дружество, необходимо ли е акционер в същото дружество, при предявяване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, евентуално съединен с иска по чл. 71 ТЗ, да доказва самостоятелен и отделен правен интерес от иска по чл. 71 ТЗ или е достатъчно да докаже само качеството си на акционер и извършеното вписване? - въпросите са обосновавани общо в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение, в отговор на същите, с определение по ч. т. д.№883/2011 г. на ІІ т. о., решения по т. д.№458/2010 г. на І т. о., т. д..№17/2011 г. на І т. о., т. д. №747/2010 г. на І т. о. , определение по ч. гр. д.№739/2012 г., решения по т. д. №764/2009 г. на ІІ т. о., т. д.№680/2010 г. на І т. о., т. д. №656/2008 г. на І т. о. и т. д.№469/2010 г. на ІІ т. о., както и определения по ч. т. д.№832/2008 г. на ІІ т. о. и ч. т. д.№613/2008 г. на І т. о. на ВКС. Страната поддържа и основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение – чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, с доводи за съществено нарушение от въззивния съд на основополагащи принципи на гражданския процес – принципа на диспозитивното начало и на равенството на страните в процеса. Такова нарушение съзира в първоначалното произнасяне на първоинстанционния съд, с определение за прекратяване производството по предявения иск, с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а последващо прекратяване и на този по чл. 71 ТЗ, квалифицирайки го като недопустимо разделяне на исковите претенции, в противоречие с изявената воля на ищеца.