Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 231 ал. 3 ТЗ

Решения
Чл. 231. […] (3) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.

чл. 231 ал. 3 ТЗ

Решения
Чл. 231. […] (3) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията от ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

(конкретизиран и уточнен от касационната инстанция) „Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 и следващите от ЗДС (в редакцията ДВ, бр.67/27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

на материалното право: 1. “От кой момент – подаване на заявление за обявяване на акта, или от вписване на исканата промяна по партидата на акционерното дружество, Уставът му се счита за обявен и влязъл в сила?”; 2. “Устав на АД, приложен към подадено заявление Г1, с което не е поискано обявяването му, следва ли да се счита за актуален?”; 3.” Нарушават ли се правата на информираност на акционерите, при непосочване в поканата на точен адрес за получаване на писмените материали на ОС на акционерите, когато дружеството се помещава на адрес, който е различен от публично обявения в търговския регистър адрес на управлението му?” ; 4. “ Доколкото С. на директорите на АД е колективен орган, за да е налице формирана правновалидна воля, необходимо ли е изрично решение на колективния орган, за овластяване на представител?”; 5. “Необходимо ли е изрично решение на Съвета на директорите на АД, в което да е посочен начинът на гласуване на представителя, който ще представлява АД на ОС на акционерите?”.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Алексиева

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

1. може ли при иск по чл. 422 ГПК съдът в диспозитива на съдебното решение да установява дължимост на вземане, което не е изрично посочено в заповедта за изпълнение, респективно в документа по чл. 417 ГПК, послужил като основание за издаването й или следва да се ограничи само до осъдителната част на заповедта и може ли въззивният съд да излезе извън петитума на иска по чл. 422 ГПК, в който сумата не е разбита по отделни вземания и ако това е допустимо няма ли да се стигне до произнасяне по отделни обективно съединени искове, които не са били предявени с исковата молба по чл. 422 ГПК. В този случай няма ли да има нарушение на диспозитивното началочл. 6, ал. 2 ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, а не от съда. Ако е допустимо служебно да бъде разделена от съда исковата претенция на отделни вземания няма ли по този начин да се осуети възможността за касационен контрол, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. По въпроса относно възможността да се сключва договор от управителя на дружеството с ограничена отговорност след освобождаването му като управител предвид незабавното действие във вътрешните отношения на взетите от О. решения, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност /№1 от първата и №7 от втората жалба/, както и във въпросите, свързани с прилагането на чл. 17а З. /отм./ - №2.1; 2.2; 2.3; 2.4 от първата и №1 - №6 от втората жалба. Тъй като тази теза не намира опора в доказателствата по настоящото дело, то и свързаните с нея въпроси, по начина, по който са поставени, не са определящи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. т. 1 на ТР №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателите акцентират върху определени писмени доказателства и собствената си трактовка върху тях, за да обосноват становището си, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото; че се е позовал на негодни доказателства и че не е възприел правилно фактите по делото. Това виждане не може да бъде споделено. За валидното включване на процесните етажи в капитала на [фирма] свидетелстват следните по-важни доказателства: А. №7448; Р. №25/29.10.1991г. и приложение №41 към него; разделителен протокол от 31.07.1991г. и писмо от 07.05.1992г. на генералния директор на ДФ Б.; мемориален ордер за заприходяване на етажите в баланса на дружеството; заповед №РД-08-233/03.06.94г. на министъра на транспорта за увеличаване на капитала на П. АД и свързаните с нея документи за преоценката му; Р. №2/18.01.99г. за намаляване на капитала на дружеството с процесните етажи, както и свързаната с него заповед №РД-08-245/28.04.01г. на министъра на транспорта и съобщенията. Актът за държавна собственост /представен в заверен препис и затова не съдържащ данни за името и подписа на длъжностното лице, което го е утвърдило/ свидетелства за предоставянето на етажите за стопанисване и управление на държавното предприятие, на основата на което е създадено ищцовото дружество. Действително, не се спори по делото, че в първоначалния акт от 1970г. са вписани други обстоятелства. Коригираният през 1991г. акт обаче съответства на данните по делото, че за строителството на сградата не са давани пари от републиканския бюджет, а тя е финансирана от държавни организации в състава на М., включително СО „В. транспорт”, в което е било включено ДП Б. и че между тези организации има протокол за разпределение на ползването, както и че надстройката на V, VІ и VІІ етаж от процесната сграда е извършена със средства на Б. и издадени на негово име строителни книжа, във връзка с уговорката за обезщетяването му за отнета негова сграда, строена преди 1944г. /писмо №09-00-7/29.01.91г. на МТ с приложен към него протокол за разпределение на ползването и писмо №53-01-28/11.08.92г. на МТ/. Тези писма на М. съдържат не само признание на факти, но и признание на права, което изрично личи от последния абзац на писмо №53-01-28/11.08.92г. на МТ, в който Б. е наречен собственик на VІІ етаж. Данните по оспорения А. се свързват и с гласните доказателства, че след 1974г. данъците и консумативите за V и VІІ етаж от сградата са заплащани от П. Б. – св. М. П., св.. П. Т.. На следващо място - при образуването на [фирма] с Р. №25/29.10.1991г. е предвидено, че то поема всички активи и пасиви на поделенията на ДФ Б. по баланса и към 15.10.1991г. /към този момент процесните етажи не са включени в баланса/, заедно със съответстващата част от активите и пасивите на ДФ Б. по разделителен протокол. Към момента на издаване на Р. №25/91г. видът и стойността на тези активи по разделителен протокол не са били известни, това става едва с изготвянето на протокола от 31.07.92г. и приложените към него документи, от които според вещото лице Е. Г. следва, че етажите се предоставят на [фирма]. Въз основа на този протокол е извършено заприходяването им в инвентарната книга и осчетоводяването им в баланса на дружеството. Независимо от това, че към 1992г. няма изричен последващ акт на принципала за включване на етажите в капитала на новообразуваното дружество, това включване следва от общата формулировка на Р. №25/1991г. Нещо повече, през 1994г., когато етажите вече са били заприходени и са се водели в баланса на дружеството, е извършена преоценка на капитала му /включително и тези етажи/ и е издадена заповед на министъра на транспорта №РД 08-233/03.06.1994г. за увеличаване на капитала. Този акт на принципала следва да се приеме като признание, че процесните етажи са станали част от капитала на П. АД. Именно защото са били част от този капитал се е наложило и издаването на последващото Р. №2/18.01.1999г. за намаляване на капитала на ПБМФ ЕАД със стойността и правото на собственост върху помещения в процесната сграда, както и заповед №РД-08-245 на министъра на транспорта и съобщенията, с която се конкретизират тези обекти – V и VІІ етаж, както и тяхната стойност – 57 186,70лв. Процедурата по намаляването на капитала обаче не е довършена, тъй като липсва вписване по чл. 231, ал. 3/сега ал. 4/ ТЗ, вр. ПРУПСДП, което има конститутивен характер – в този смисъл практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №81/28.11.11г. по т. д.№674/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №208/30.11.11г. по т. д.№1159/2010 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №237/11.01.12г. по т. д.№190/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и решение №72/16.09.13г. по т. д.№925/2011 г. на ІІ ТО. Разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ се прилага и в случаите на едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството – в този смисъл мотивите на решение №21/12.03.14г. по т. д.№2278/2013 г. на ВКС, ІІ ТО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

за валидността на решенията по чл. 193 ТЗ, поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса: доколко е възможно да се приеме за валидно решение по чл. 193 ТЗ за увеличаване на капитала преди оценка по чл. 72 ТЗ на апортираното имуществено право, поддържа, че решението противоречи на задължителната съдебна практика: Р.№177/24.02.2011 г. по т. д.№958/2009 г. на ВКС, І т. о. и Р.№448/07.02.2011 г. по гр. д.№206/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Ковачева

Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Относно възможността, с оглед разпоредбите в чл. 201, ал. 2 ТЗ, с решение на общото събрание на акционерите, на основание чл. 203 ТЗ да се извършва едновременно намаляване на капитала на акционерно търговско дружество чрез обезсилване на акции на акционерите и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и на трето лице чрез непарична вноска от страна на последното, когато обезсилените акции не са придобити при това условие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право