Глава ХХV в ГПК от 2007 г. урежда бързото производство, предвидено за изрично изброени искове. Процесуалните правила в приложимия им вид не дават възможност на ищеца да прецени дали да поиска от съда да разгледа иска му, включен в предметния обхват на чл. 310, ал. 1 ГПК, като бързо производство или по реда на общия исков процес. Предвид характера на правоотношенията, засегнати от споровете, определени за разглеждане като бързо производство, законодателно са осигурени условия за експедитивното разрешаване на спора – при стриктно определени срокове за произнасяне на съда в подготвителния етап на делото с цел разглеждането на делото в едно публично заседание и срочното постановяване на съдебното решение. Ако експедитивното разрешаване на изброените спорове при специално предвидената в закона процедура за това се приема от законодателя за ненарушаващо конституционното право на защита на страните по делото, то на още по-силно основание следва да се приеме, че разглеждането на същите спорове по общия исков ред, което по някаква причина е допуснато от съда, при спазване на изискванията на чл. 140 ГПК и сл., не нарушава същите права, а в случай, че от разглеждането на исковете по общия ред произтекат вреди, те биха могли да бъдат претендирани в друг процес.