1/ Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект, по смисъла на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, при съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение, която се е появила през времетраенето на наемния договор? и 2/ Как следва да намери приложение чл. 302 ТЗ, който изисква полагане грижата на добрия стопанин от длъжника по една търговска сделка и следва ли съдът да извърши преценка дали обективно е съществувала възможността наемателят, в качеството на търговец, да установи годността на земеделските земи при сключването и през времетраенето на наемния договор? Следва ли същата да е обусловена от естеството и произхода на сочените недостатъци, като показатели за годността и качеството на отдадената под наем земеделска земя? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т. д. № 2711/2019 г. , т. д.№ 825/2013 г. , т. д. № 143/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№ 73/2012г. на І т. о. на ВКС. Касаторът поддържа и „очевидна неправилност „ на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 7, предл. трето ГПК. Същата обосновава с несъбразяването от въззивния съд на всички представени по делото доказателства и с недопускането служебно на експертиза за установяване произхода и естеството на твърдяните недостатъци, за да би се преценило били ли са установими при полагане грижата на добрия търговец и препятствали ли са използването на земеделската земя по предназначение.