от значение за изхода на делото е разрешен в противоречи с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59/22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросът /с пор. №3/ от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му не би могъл да е в противоречие с решение на ВАС /Върховен административен съд/, нито с решение на отделен състав от гражданската или от търговска колегия на ВКС, постановено обаче преди влизането в сила /на 1.ІІІ.2008 г./ на сега действащия Граждански процесуален кодекс, а още по-малко в съпоставка с определения и решения на въззивни съдилища. Не се констатира твърдяното противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №138/29.VІ.2017 г. на с-в на ІV-то г. о., постановено по гр. дело №891/2017 г., тъй като последното се отнася до процесуалното представителство /пред съд/ на обявено в несъстоятелност търговско дружество, а не до представителството на обявен в несъстоятелност търговец в общо събрание на друго – акционерно дружество, в което той има качеството на акционер.