могат да бъдат обобщени като въпроси относно приложението на чл. 223 ТЗ и чл. 224 ТЗ в хипотезата, когато събранието е свикано по предложение на акционер, но искането не съдържа конкретен проект на решенията. Въпросите са обуславящи за изхода на производството, доколкото въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 223 и чл. 224 ТЗ, което налага отмяна на решенията. В случая обаче не е налице селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл. 224 ТЗ има задължителна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в решение №66 от 19.05.2010г. по т. д. №832/2009г., на ВКС, ТК, I т. о., решение №107 от 06.03.2008г. по т. д. №662/2007г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение №204 от 06.06.2012г. по т. д. №898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №12 от 07.04.2014г. по т. д. №3088/2013г. на ВКС ТК, II т. о., и други, която настоящият състав споделя. В същите се приема, че в чл. 224, ал. 2 ТЗ се въвежда по императивен начин минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато общото събрание при избора, като се изброява, че това са имената на предложените лица, постоянният им адрес и професионалната им квалификация. Няма законова пречка в Устава на дружеството да се предвидят и други условия, на които да отговарят кандидатите или изискване за други документи, които да следва да представят. Единственото изискване е този императивен минимум от информация да се съдържа в писмените материали за събранието, които трябва да са на разположение на акционерите още преди провеждането му. Целта на законовата норма е предоставяне на информация за личните и професионални качества на предложените за членове на съвети лица и по този начин при избора се създават гаранции за възможно най-пълно осведомяване на избиращия орган за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №216/20.01.2014г. по т. д. №45/2013г. на ВКС, I т. о., е уеднаквена констатираната противоречива практика на съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2/отм./ от ГПК/ и е даден категоричен отговор за императивния характер на въведеното с чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ императивно задължение за конкретно предложение по всяка точка от дневния ред. Правилото не изключва възможността за упражняване правото на акционер и на друго предложение, т. е. свобода на предложенията, при условията на чл. 223а ТЗ. С оглед спецификата на акционерното търговско дружество, в което акционерите, освен числеността си / възможно изключително многобройна / не се предполага задължително да се познават / напр. за физически лица / или да имат информация един за друг / за юридически лица /, очевидна е волята на законодателя да осигури предварителна рамка на очакваните решения, ограничавайки възможността за случайни, необмислени такива и смекчавайки последиците от проявлението на противоречиви интереси на самото ОСА. В подкрепа на този извод е и историческото тълкуване на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, с оглед съдържанието на разпоредбата преди изменението й, включило именно изискването за „конкретност". Необходимата, според предмета на бъдещото решение, степен на конкретизация, се извършва във всеки отделен случай и не всяко конкретно предложение предпоставя необходимост от предварителни писмени материали. В решението са разграничени изискванията на императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ за включване в поканата за свикване на ОСА на конкретно предложение по всяка точка от дневния ред и предпоставената от това конкретно предложение необходимост от предварителни писмени материали. Съдебният състав на ВКС, Търговска колегия изрично е посочил, че следва да са налице конкретните предложения, обективирани в поканата за ОСА, заедно с предвидената в чл. 224, ал. 2 ТЗ минимална информация за предлаганите членове на Съвета на директорите и на Надзорния съвет, съставляващи писмени материали по съответната точка от дневния ред, изготвена и предоставена на разположение на акционерите в срока по чл. 224, ал. 1 ТЗ. Наличието на практика на ВКС по поставените въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 223 и чл. 224 ТЗ, чиито смисъл и цел са разяснени в трайната и непротиворечива практика на ВКС, не предвиждат изключения в зависимост от лицата, по чието искане се свиква общото събрание на акционерите.