за наличието на третата предпоставка, завършваща фактическия състав – наличие на взето валидно решение на ОСА, съобразно правомощията му по чл. 221, т. 7 ТЗ, за разпределение на печалбата и изплащане на дивидент на акционерите. Като относим към него е обсъдил протокола, удостоверяващ провеждането на ОСА на 08.12.14г., на което единодушно от акционерите е взето решение да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“/цит./. Посочено е, че законосъобразността на това решение не е била оспорена по реда на чл. 74 ТЗ; не е оспорена и неговата валидност с главен, насрещен или инцидентен установителен иск /съобразно възприетите в т. 2 ТР №1/2002г. по тълк. д.№1/2002г. на ОСТК на ВКС възможни хипотези/. Поради това не е уважил направеното в производството по иска възражение на ответната страна, че това решение не е валидно, предвид неговата неяснота и е зачел същото като обвързващо страните по членственото правоотношение. Противно на тезата на ответника, САС е намерил решението и за напълно ясно и ненуждаещо се от тълкуване за установяване волята на акционерите, предвид използвания в диспозитива на решението определителен член „натрупаната в смисъл на цялата натрупана в предходните години печалба и доколкото липсва изискване, както в закона, така и в утвърдената съдебна практика, в решението на ОСА задължително да бъде записван конкретен размер на печалбата и на дивидентите, тъй като те с приемането от ОСА на ГФО стават известни на акционерите /като дивидентите са установими чрез прости изчисления/. С тези изводи в заключение въззивният съд е приел за осъществен и последният елемент от фактическия състав по възникването на облигационното вземане на ищеца-акционер за дивидент и неговата изискуемост спрямо ответното търговско дружество. Фактът на проведени преди и след това ОСА на датите 13.06.14г. и на 30.12.14г. други ОСА, на които са взети решения за разпределяне на дивиденти в определени размери като част от печалбата, съдът е приел като необосноваващ обратен извод. Първото решение е възприето като относимо към решението от 08.12.14г. дотолкова, доколкото касае размера на останалата неразпределена към датата на последното печалба от предходни години. Като незаличаващо последиците на валидно взетото на 08.12.14г. решение на акционерите е счетено и последващото решение от ОСА, проведено на 30.12.14г., тъй като в текста на същото не се съдържа изразена воля за изменение на предходното решение. За да определи размера на дължимата от ответното дружество в полза на ищеца сума апелативният съд е кредитирал заключението на вещото лице, като е отчел и приспаднал изплатените на последния /респ. прихванати срещу насрещни негови задължения към дружеството/ по другите две решения на ОСА суми за дивидент в резултат на което е формирал и присъдената с решението сума. Тъй като плащането не е било извършено от ответника в рамките на определения в чл. 247а ал. 5 ТЗ срок, съдът е присъдил в полза на ищеца и обезщетение за забавата за периода до датата на исковата молба.