Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 221 т. 5 ТЗ

Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: […]
5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;

чл. 221 т. 5 ТЗ

Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: […]
5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

в противоречие с практиката на ВКС по цитираните в изложението решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и задължителната практика по ТР №2 от 18.03.2022г. по т. д. 2/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, с което обосновава искането си касация да бъде допусната по въпросите на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали възникналото от решението на ОСА от 2015 г. мандатно правоотношение има възмезден или безвъзмезден характер и дали решението на ОСА от 2007 г., с което е определено възнаграждение на членовете на СД, има действие по отношение на ищеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

/ал. 6/. Ал. 7 допуска СД да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол без особено мнение. Въззивният съд е приел за установено, въз основа на показанията на свидетелката С., че в периода от края на 2009 г. до началото на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с някое решение, за да не го подпише. Тъй като той не е подписал протоколите за взетите решения, се блокирала работата на дружеството. В началото на 2010 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ извършила проверки в дружеството и били дадени предписания да се оправят документално нещата, тъй като не можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки протокол била наложена отделна санкция. За дружеството е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими от СД. Повторното вземане на решенията е установено от протокол №14 от 01.06.2010 г. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 25.06.2013 г. на СРС, изрично е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е изправна страна по договора, въз основа на който претендира заплащане на възнаграждение, а това не е направено. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за неоснователен главният иск, а след като той е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск за лихва.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно въпросите не се явяват обуславящи правната воля на съда. Както бе посочено въззивният съд е приел, че е налице изрично решение на ОСА за определяне на възнагражденията и на изпълнителните, и на обикновените членове на СД /с втория от въпросите се предпоставя възприемане от съда на точно обратното становище/, както и че сключването на договор за управление с ищцата, като член на съвета на директорите, която не е изпълнителен член, е факултативно и договорът не е задължителен елемент от правоотношението й с акционерното дружество, като дори и да се счете, че процесният договор е сключен от лице без представителна власт и без да е спазена предвидена в ТЗ форма, то с оглед наличието на прието от дружеството изпълнение по договора и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал3 ТЗ, ответното дружество не може да се позовава на нищожност. Дори и да се приеме, че първи и трети въпроси са обусловили решаващата воля на съда, то при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с разрешенията, дадени в решение №108 от 08.10.2015 г. по т. д.№2263/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №150/29.05.2015 г. по гр. д. №5272/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, като посочената, споделяна от настоящия състав практика на ВКС изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

между страните е уговорката в чл. 9, ал. 2 от договора между тях от 18.07.2014 г., съгласно която ответникът „Българска банка за развитие АД се задължава да заплати обезщетение в размер на 9-месечното брутно възнаграждение на члена на Надзорния съвет при предсрочно прекратяване на правоотношението между тях. СГС е приел, че правната връзка между страните е с мандатен и възмезден характер, тъй като с решението на ОС от 04.07.2014 г. на основание чл. 221, т. 5 ТЗ е приет и размер на възнаграждението на членове на Надзорния съвет, като няма данни да са взети някакви решения, детайлизиращи клаузите на бъдещия договор, нито ограничаващи представителната власт на изпълнителния директор Д. С. при сключване на съглашение с членовете на Надзорния съвет, за което той е упълномощен в съответствие с чл. 242, ал. 6 изр. 1 ТЗ. Според СГС изпълнителният директор Д. С. е разполагал с представителна власт да сключва от името и за сметка на дружеството сделки, вкл. и такива, създаващи задължение в тежест на „Българска банка за развитие АД за заплащане на обезщетение при предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните. Но СГС е възприел становището на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора между страните, съгласно която при предсрочно прекратяване на договорната връзка, ответникът се задължава да заплати обезщетение в размер на 9-месечното брутно възнаграждение на члена на Надзорния съвет. Съображенията на съда са във връзка с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 Наредба на БНБ №******г. за изискванията към възнагражденията в банките, съгласно която обезщетенията, свързани с предсрочно прекратяване на договор трябва да отразяват постигнатите с течение на времето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех. Изложени са мотиви, свързани с приложените Указания за изискванията към възнагражденията в банките, приети от БНБ, съгласно които споразумения, осигуряващи големи плащания, при които не са отчетени по никакъв начин рискът и резултатите от дейността по отношение на лица, чиито отношения се прекратяват са недопустими. Според СГС клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора предвижда безусловно задължение на дружеството за заплащане на обезщетение на член на Надзорния съвет при предсрочно прекратяване на облигационната връзка, без да е предоставена възможност на банката да определи размера на престацията, съобразно обективни фактори, каквито биха били прослужено време, конкретни постигнати резултати, бъдеща забрана за заемана на сходна длъжност в конкурентна институция и т. н. Според СГС забраната в чл. 4, ал. 5 Наредбата, тълкувана в контекста на указанията на БНБ е в обществен интерес, насочена към гарантиране на банковата сигурност чрез ограничаване на възможността дружествата да поемат риск от заплащане на обезщетения на ръководни кадри, които не са съобразени с обективни фактори. Изложени са и съображения за съответствие на тези изисквания с приетите насоки от Европейския банков орган /ЕБО/ за определяне на възнагражденията, съгласно чл. 74 пар.3 и чл. 75 пар.2 Директива 2013/36/ЕС, съгласно чл. 450 от Регламент №******г. Указанията на ЕБО /т. 144 - т. 155/ изясняват съдържанието на чл. 4, ал. 5 Наредбата, а именно принципна забрана за определяне на обезщетения при предсрочно прекратяване на правоотношение между банка и висш ръководен кадър, които не почиват на обективни критерии. По тези съображения СГС е приел, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е нищожна, тъй като не предвижда възможност дружеството да определи обезщетение при предсрочно прекратяване на правоотношението, въз основа на конкретни обстоятелства, а предвижда едно безусловна задължение на банката да плати обезщетение в размер на 9 месечното брутно възнаграждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радостина Караколева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право