/№******глед на законовата презумпция по чл. 8, ал. 2 КТ, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №******г., т. 2 ОСГТК. По въпроса/№******ган на управление не е предвиден в устава на търговското дружество и валидни ли са действията на прокуриста в случая, след като не са потвърдени писмено от новия съвет на директорите/СД/? - въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС. Според тази практика договорът, сключен от лице без представителна власт, следва да бъде потвърден с писмено волеизявление, ако за сключването му е предвидена писмена форма за действителност – р. по т. д. №908/2012 г. на ВКС, от лицата, които имат представителна власт за юридическото лице – р. по гр. д. №1777/78 г. на ВС, първо г. о. Въпросът/№3/: документ, изходящ от името на представителя / изп. директор/ на търг. дружество, но подписан от прокуриста, поражда ли правно действие? - е решен в противоречие с р. по гр. д. №282/06 г. на ВКС, второ г. о. По въпроса/№4/: допустимо ли е издаване на заповед / за уволнение/ поради съкращаване на щата, без да има утвърдена нова щатна таблица и за бъдещо съкращаване на щата, въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №108/2013 г. на ВКС, според което потестативното право на работодателя да прекрати тр. договор с едностранно волеизявление възниква след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка. По въпросите/№5/ налице ли е реално / а не фиктивно/ съкращаване на щата и възниква ли за работодателя задължение за подбор?- въззивното решение противоречи на ТР №3/2012 г. и на цитираните решения на ВКС. По въпроса /№6/за задължението на съда да обсъди възраженията на ищеца във въззивната жалба, касаещи предмета на спора- неспазени изисквания на устава и договора за управление/за прокура/ относно приемане на структурни промени и ново щатно разписание, фиктивност на съкращението – нова по наименование, но със същия характер работа, липса на утвърдена длъжностна характеристика - въззивното решение противоречи на ППВС№7/65 г., ППВС №1/85 г. и цитраните решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Част от поставените въпроси са уточнени и конкретизирани от ВКС, за яснота и привързване с предмета на спора, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Въпросите са поставени и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК са обосновани в касационната жалба и затова ВКС приема, че тя е с характер на изложение по чл. 284 ГПК, а т. нар. „изложение съдържа обосновка на касационните основания – недопустимост и неправилност на въззивното решение, и има характер на касационна жалба. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само посочено от касатора, без да е обосновано откъм специфичните му допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/2010 г.