за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност /№1 от първата и №7 от втората жалба/, както и във въпросите, свързани с прилагането на чл. 17а З. /отм./ - №2.1; 2.2; 2.3; 2.4 от първата и №1 - №6 от втората жалба. Тъй като тази теза не намира опора в доказателствата по настоящото дело, то и свързаните с нея въпроси, по начина, по който са поставени, не са определящи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. т. 1 на ТР №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателите акцентират върху определени писмени доказателства и собствената си трактовка върху тях, за да обосноват становището си, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото; че се е позовал на негодни доказателства и че не е възприел правилно фактите по делото. Това виждане не може да бъде споделено. За валидното включване на процесните етажи в капитала на [фирма] свидетелстват следните по-важни доказателства: А. №7448; Р. №25/29.10.1991г. и приложение №41 към него; разделителен протокол от 31.07.1991г. и писмо от 07.05.1992г. на генералния директор на ДФ Б.; мемориален ордер за заприходяване на етажите в баланса на дружеството; заповед №РД-08-233/03.06.94г. на министъра на транспорта за увеличаване на капитала на П. АД и свързаните с нея документи за преоценката му; Р. №2/18.01.99г. за намаляване на капитала на дружеството с процесните етажи, както и свързаната с него заповед №РД-08-245/28.04.01г. на министъра на транспорта и съобщенията. Актът за държавна собственост /представен в заверен препис и затова не съдържащ данни за името и подписа на длъжностното лице, което го е утвърдило/ свидетелства за предоставянето на етажите за стопанисване и управление на държавното предприятие, на основата на което е създадено ищцовото дружество. Действително, не се спори по делото, че в първоначалния акт от 1970г. са вписани други обстоятелства. Коригираният през 1991г. акт обаче съответства на данните по делото, че за строителството на сградата не са давани пари от републиканския бюджет, а тя е финансирана от държавни организации в състава на М., включително СО „В. транспорт”, в което е било включено ДП Б. и че между тези организации има протокол за разпределение на ползването, както и че надстройката на V, VІ и VІІ етаж от процесната сграда е извършена със средства на Б. и издадени на негово име строителни книжа, във връзка с уговорката за обезщетяването му за отнета негова сграда, строена преди 1944г. /писмо №09-00-7/29.01.91г. на МТ с приложен към него протокол за разпределение на ползването и писмо №53-01-28/11.08.92г. на МТ/. Тези писма на М. съдържат не само признание на факти, но и признание на права, което изрично личи от последния абзац на писмо №53-01-28/11.08.92г. на МТ, в който Б. е наречен собственик на VІІ етаж. Данните по оспорения А. се свързват и с гласните доказателства, че след 1974г. данъците и консумативите за V и VІІ етаж от сградата са заплащани от П. Б. – св. М. П., св.. П. Т.. На следващо място - при образуването на [фирма] с Р. №25/29.10.1991г. е предвидено, че то поема всички активи и пасиви на поделенията на ДФ Б. по баланса и към 15.10.1991г. /към този момент процесните етажи не са включени в баланса/, заедно със съответстващата част от активите и пасивите на ДФ Б. по разделителен протокол. Към момента на издаване на Р. №25/91г. видът и стойността на тези активи по разделителен протокол не са били известни, това става едва с изготвянето на протокола от 31.07.92г. и приложените към него документи, от които според вещото лице Е. Г. следва, че етажите се предоставят на [фирма]. Въз основа на този протокол е извършено заприходяването им в инвентарната книга и осчетоводяването им в баланса на дружеството. Независимо от това, че към 1992г. няма изричен последващ акт на принципала за включване на етажите в капитала на новообразуваното дружество, това включване следва от общата формулировка на Р. №25/1991г. Нещо повече, през 1994г., когато етажите вече са били заприходени и са се водели в баланса на дружеството, е извършена преоценка на капитала му /включително и тези етажи/ и е издадена заповед на министъра на транспорта №РД 08-233/03.06.1994г. за увеличаване на капитала. Този акт на принципала следва да се приеме като признание, че процесните етажи са станали част от капитала на П. АД. Именно защото са били част от този капитал се е наложило и издаването на последващото Р. №2/18.01.1999г. за намаляване на капитала на ПБМФ ЕАД със стойността и правото на собственост върху помещения в процесната сграда, както и заповед №РД-08-245 на министъра на транспорта и съобщенията, с която се конкретизират тези обекти – V и VІІ етаж, както и тяхната стойност – 57 186,70лв. Процедурата по намаляването на капитала обаче не е довършена, тъй като липсва вписване по чл. 231, ал. 3/сега ал. 4/ ТЗ, вр. ПРУПСДП, което има конститутивен характер – в този смисъл практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №81/28.11.11г. по т. д.№674/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №208/30.11.11г. по т. д.№1159/2010 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №237/11.01.12г. по т. д.№190/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и решение №72/16.09.13г. по т. д.№925/2011 г. на ІІ ТО. Разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ се прилага и в случаите на едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството – в този смисъл мотивите на решение №21/12.03.14г. по т. д.№2278/2013 г. на ВКС, ІІ ТО.