дали върху акциите с факта на наследяването по силата на закона възниква индивидуална собственост за всеки един от наследниците с неделим остатък 5 акции или възниква съпритежание в идеални части върху всяка една от наследените акции – респ. дали ищците се легитимират като акционери с отделно притежавани от всяка от тях 56 833 броя поименни налични акции. Във връзка с това е изследван характерът на акцията като част от капитала на дружеството, като материализираща членствени права и задължения и като ценна книга. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 177 ТЗ, установяваща неделимост на акцията, от която е почерпен аргумент за извод, че в случаите на съвместно придобиване на повече от една акция /в т. ч. при наследяването им/ възниква състояние на съпритежание, при което императива за неделимост важи за всяка отделна акция, а когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея само заедно, като определят общ пълномощник. Посочено е, че, когато акциите са налични ценни книги, те имат характер на вещи, с оглед което автоматичен ефект на разделяне при наследяването им е невъзможен, а тъй като водещата характеристика на поименните акции се състои в това, че те материализират имуществени и неимуществени права, регламентирани в разпоредбата на чл. 181 ТЗ, свързани с членственото правоотношение, съпритежателите им биха могли да станат титуляри на самостоятелни членствени правоотношения единствено след извършена между тях делба. Коментирано е соченото от ищците постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №94/09.03.2011г. по ч. гр. д.№24/2011 г. на ВКС 1 г. о., чиито правни разрешения са намерени от въззивния състав за неотносими към предмета на спора по иска по чл. 74 ТЗ, доколкото това определение е било произнесено по въпрос допустима ли е съдебна делба на акции. Аргументирано е, че от своя страна управителният орган на дружеството не разполага с предоставени му по силата на закона права сам да разпредели акциите между наследниците по закон, нито са му вменени такива задължения. След като по делото не са представени доказателства, нито се е твърдяло, че е извършена преди провеждането на общото събрание доброволна делба между наследниците на наследените в състояние на съпритежание поименни налични акции от капитала на „Бони холдингАД, съдът е заключил, че на проведеното Общо събрание на акционерите ищците не са разполагали със самостоятелно право на глас, произтичащо от индивидуално притежавани от тях брой акции, а е следвало да бъдат представлявани, заедно с останалите наследници, от общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ, какъвто не се спори, че не е бил определен. Поради това и взетите от Общото събрание решения не се явяват в нарушение на законови правила или уставни разпоредби.