чл. 15 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
(3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
чл. 15 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
(3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, и относими доказателства, възражения, доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?; 3/ В случай на висящ спор между две лица по отношение собствеността на акции, кой от двамата акционери“ следва да бъде допуснат на общото събрание на акционерите с право на глас? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: по първи въпрос - поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. д. №510/2011 г. на ВКС, II г. о., по гр. д. №3457/2016г. на ВКС, I г. о., по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о.; по втори въпрос – със задължителната практика на ВКС по ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС по решения по т. д. №2033/2018 г. на ВКС, II т. о. По трети въпрос въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 15 ТЗ, чл. 220 ал. 1 ТЗ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ТЗ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 635 ал. 3 ТЗ, чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 728 ТЗ, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Може ли преценката относно недействителността на договор поради противоречие на добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации, да почива единствено на съотношението между уговорената цена и балансовата стойност на активите, включени в обхвата на търговското предприятие. 2. Продажбата на търговско предприятие на цена, по-ниска от балансовата стойност на активите, включени в търговското предприятие, представлява ли основание за нищожност на сделката поради нееквивалентност на престациите по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. 3. Следва ли при формиране на решаваща си воля въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и да изложи изрични ясни мотиви защо приема конкретни доводи и възражения за неоснователни. 4. Следва ли съдът при преценка относно действителността на един договор с оглед накърняване на добрите нрави да извърши тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
с какви доказателства може да бъде установено уведомяването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 113 ГПК, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 365 т. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 432 ал. 1 ТЗ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
с решение №115 от 08.05.2015г. гр. д. №3602 по описа за 2014г. на ІІ г. о; решение №118/29.03.2018 година по т. д. №2836/2017 година на ВКС, решение №3142 от 05.03.2014 по адм. дело №13936/2013, по описа на Върховния административен съд. Въпроси 2-5 вкл. са обосновани като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Алтернативно поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалвания акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
са: 1) дават ли нормите на Директива 2001/23 ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, по-специално чл. 1, ал. 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне па стопанска дейност“ е само еднопосочно и не се отнася при наличие на договор за прехвърляне за определен срок; 2) в хипотеза, при която предприятие в рамките на действие на договора за прехвърляне на част от дейността, приобретателят („Лоджистик сървисис Данубиус“ - клон България) е променил правноорганизационната си форма (по смисъла на чл. 15 ТЗ), следа ли да се прекрати, без значение дали дейността (договора) продължава да се изпълнява от правоприемника („Ди Би Карго България“ ЕООД); 3) какви следва да са правата на работниците, съответно задълженията на праводателя след прекратяването (изтичането) на договор, с който са били временно прехвърлени дейности; 4) следва ли да бъдат запазени трудовите правоотношения с работниците, чието работно място продължава да съществува и да функционира чрез „стария-нов („Стомана индъстри“ АД) работодател, тоест когато работното място съществува, но дейността е била упражнявана и продължава да се упражнява от различни работодатели; 5) допуска ли чл. 1, б. б, във вр. с чл. 4, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО тълкуване на българската правна уредба за транспониране на тези разпоредби, според която предприятие по силата на договор временно да прехвърли част от дейността си, в това число да договори приемане обратно на работниците и служителите, след прекратяване на договора, което самостоятелно е продължило да осъществява собствената си дейност, да откаже да встъпи в правата и задълженията по трудовите правоотношения със „собствения“ си персонал, и то изрично поименно определен още към момента на сключване на договора; тоест допуска ли Директивата да се прилага само по отношение на ново прехвърляне или следва да се прилага и когато е прекратен (изтекъл срокът на) договора за прехвърляне на дейности; 6) допуска ли чл. 1, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки съображения 3, 4, 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, в частност и Тълкувателно решение №2/2010 г. на ОСГК на ВКС, да се тълкува буквално, че е приложима само към момента на прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и не се прилага при прекратяването и/или изтичането на срока, за който са прехвърлени; 7) допуска ли Директива 2001/23/ЕО, във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-конкретно чл. 1, пар. 1, б. а и б от нея, че тя следва де се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица – дейност, и когато една от страните, прехвърлителят или приобретателят е променил правноорганизационната си форма или трябва да бъде проверено от съда, дали е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23/ЕО; 8) при прехвърляне на предприятие с участието на няколко последователни приобретатели чл. 3, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията във връзка с трудов договор се прехвърлят на всеки от приобретателите, съответно първият приобретател да бъде освободен от задължението си да приеме работниците и служителите, след поемане на прехвърлената дейност и то на територията на собственото си предприятие.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ТЗ, чл. 20 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
1/. „Неподаването на ГДД по ЗОДФЛ и недекларирането на получените доходи от продажба на дружествени дялове следва ли да се приемат за неполучени доходи от продажба на дружествени дялове, ако същите не са декларирани пред НАП и не са подавани ГДД по ЗОДФЛ?“; 2/. „Следва ли да се кредитират свидетелските показания за неплащане на цена по договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, при наличие на писмен документ, в който страните са декларирали, че са закупили дяловете?“;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анелия Цанова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно съотношението между общото основание за нищожност, поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. първо ЗЗД, от една страна и специалното основание за „относителна недействителност“ [sic], уредено в чл. 646. ал. 1, т. 3 ТЗ, от друга, в хипотези, при които нарушението на закона се изразява в накърняване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване, и свързаният с нея въпрос дали договорът по чл. 718 ТЗ, сключен в нарушение на предвидените в чл. 717, ал. 2 ТЗ начини за осребряване - като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права е относително недействителен – („относително нищожен“ според терминологията на закона) по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, или нищожен поради противоречие на закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ. Т. е., дали институтът на нищожността по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, предпоставен от сключването на договора „не по установения в производството ред дерогира общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато редът за удовлетворяване на кредиторите е уреден с императивни норми.
Дали при осребряване масата на несъстоятелността с договор за продажба, сключен от синдика чрез пряко договаряне могат да бъдат прехвърляни само фактически съвкупности от недвижими имоти и движими вещи, които представляват обособени части, по смисъла на пар. 1а от доп. разп. на ТЗ, или по овластително решение на общото събрание на кредиторите предмет на такъв договор по дискреция на синдика могат да бъдат и други конфигурации от обекти от масата на несъстоятелността, които поради липса на функционална връзка не представляват такива организационни структури?
Дали предмет на такъв договор, като елементи от продадената по този ред фактическа съвкупност, могат да бъдат и собствени на несъстоятелния длъжник недвижими имоти, намиращи се в масата на несъстоятелността, които са обременени с ипотеки, учредени от предходен праводател за обезпечаване на главно задължение, за чието изпълнение той не е лично задължен, включително и в комбинация с други обекти на собственост, необременени с такива привилегии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
чл. 15 ТЗ, чл. 179 ал. 3 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ТЗ, чл. 26 ЗЗД, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 607 ал. 1 ТЗ, чл. 646 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 677 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 717 ТЗ, чл. 718 ал. 1 ТЗ, чл. 718 ТЗ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.