е бил поставен на разрешаване с наведените в исковата молба твърдения и съдът е отговорил на него отрицателно, въпросът попада в приложното поле на общата предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него не е осъществен соченият от касатора допълнителен критерий – противоречие със задължителна практика на ВКС. Тезата му, развита във връзка с приложимостта на постановките, възприети в Тълкувателно решение№3/15.11.2013г. по тълк. д.№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в случая се касае до вътрешни отношения, а не до отношения между управителя и трети лица, е извадена от контекста на мотивите на тълкувателното решение и не кореспондира нито с неговия смисъл, нито с разглежданата в процеса правна конструкция. Тълкувателното решение е постановено във връзка с действия на управителя, извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, с която в правомощие на общото събрание на търговското дружество е възложено вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, негова собственост, докато в случая се касае до изразяване на воля на търговско дружество по повод упражняването на членствените му права в общо събрание на друго дружество чрез управителите на дружеството-съдружник. По този повод в тълкувателното решение изрично се приема, че управителят е волеизявяващ орган, чиито действия обвързват дружеството /в случая „Тампа трейд БГ“ЕООД/, като подчинеността му на волеобразуващия орган – общото събрание, респ. едноличният собственик на капитала, има действие само във вътрешните им отношения, докато в отношенията си с трети лица, каквото е дружеството-ответник „Нова кабел“ООД и другият съдружник /ищец по делото/, управителят не е ограничен в правомощията си; същият е изразител на волята на самото юридическо лице.