Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 141 ал. 1 ТЗ

Управление и представителство
Чл. 141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.

чл. 141 ал. 1 ТЗ

Управление и представителство
Чл. 141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Предварителен договор, за разпореждане с недвижим имот от името на дружество с ограничена отговорност, следва ли да бъде задължително сключен от представляващия дружеството / волеизявяващия му орган / или е действителен и когато е материализирана воля за разпореждането само от волеобразуващия му орган - Общото събрание, при условие, че са налице всички останали предпоставки за обявяването му за окончателен в протокола от решението на ОС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

дали страните са желаели сключеният между тях договор с н. а.№53, н. д.46/2019г. за покупко- продажба на ½ ид. ч. от УПИ [населено място], с идентификатор................... по КККР на [населено място], с адрес: [улица], с площ от 823кв. м., да породи вещноправното си действие. Приел е, че е валидно направеното изявление в обратното писмо, като е посочил, че възражението за нищожност на обратното писмо е просрочено, защото е заявено след сроковете по чл. 263, ал. 1, вр. чл. 261 и чл. 266, ал. 2 ГПК. Пред вид несвоевременността на направеното възражение, въззивният съд е извършил преценка за нищожност само съобразно изискванията на ТР №1/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, приемайки че от самото обратно писмо не могат да се установи нарушение на нито една от нормите на чл. 141, ал. 1 ТЗ, чл. 142, ал. 1 ТЗ, чл. 137, ал. 1, 4 и 5 ТЗ, чл. 127 и чл. 129, ал. 1 ТЗ. Не е възможно да се установи и целта на обратното писмо, за да е възможна преценка дали се накърняват добрите нрави. Въззивният съд се е позовал на конкретно посочената от него съдебна практика, което е възприел, съгласно която - характер на „обратно писмо“ и съответно пълно доказателство относно симулативността на сделката може да има и документ, който е съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, включително и след сключване на сделката, стига този документ да разкрива по несъмнен начин волята на тази страна, че правните последици от сделката ще бъдат само афиширани, без да се желае да настъпят. Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията /може да е преди, по време или след сключване на симулативната сделка,/, нито изисква документът да е подписан и от двете страни. Достатъчно е той да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност и „обратното писмо“ по несъмнен начин да разкрива волята на съставилата го страна - сделката да не произведе правните си последици. За пълнота на изложението е посочил, че дори и представеното и изрично наименовано като „обратно писмо“ - да се цени само като начало на писмено доказателство, то по делото са налице достатъчно други доказателства, които в съвкупност да подтвърдят извода за симулативност на сделката. Това е така, защото с гласни доказателства е установено от дъщерята на ищците, свидетелката Р., че ищците не са имали намерение да прехвърлят имота на фирмата на сина си. Обратното писмо е изготвено, за да е сигурен ищеца, че той и съпругата му остават собственици на земята, а и изявлението на купувачът по сделката, декларирано с нотариална заверка на подписа му в обратното писмо, потвърждава че и той не е имал намерение да придобива собствеността чрез покупка. Във връзка с възражението за недопустимост, въззивният съд изрично е посочил, че доколкото ищците са страни по сделката, за тях е налице правен интерес от предявяване на иска. Съдът е констатирал, че едва с въззивната жалба /т. е. след изтичане на преклузивния срок/ е въведено и възражението, че с влязло в сила решение по друго дело /гр. д.№3189/2019г. на БРС/ е бил отхвърлен иска на същите ищци против същия ответник за прогласяване нищожност на същата сделка и в това производството страните е следвало да изчерпят всички факти, на които основават претенцията си за нищожност на сделката. Доколкото се касае за възражение за недопустимост, въззивният съд го е разгледал и го е приел за неоснователно с аргумента, че съгласно ТР №1/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на сделките само, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая това не е така, защото влезлият в сила акт е бил с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 – противоречие с добрите нрави и чл. 33, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а настоящият е предявен на различно правно основание /по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД/ и изисква преценка на съвсем различни предпоставки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

Относно иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали фиктивното плащане на договорената цена доказва абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или относителна недействителност по чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че в случая са осъществени както обективният, така и субективният елемент от хипотезата на чл. 40 ЗЗД, тъй като е налице безспорно увреждане на интересите на представляваното дружество продавач към момента на сключване на сделките, предвид липсата на реално плащане на договорената цена, а за увреждането са били наясно както представляващият и управляващият дружеството съдружник Л., така и купувачът съдружникът С. в лично качество, като е налице споразумяване между тях за увреждане на дружеството чрез продажбата на имоти на дружеството при фиктивно, а не реално плащане на договорената цена. Релевирани са доводи, че обжалваното решение е в постановено в противоречие с т. 3 на ТР №5/2014г. по т. д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС относно фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил установените факти в аспекта на хипотезата на чл. 40 ЗЗД, а пространно е разсъждавал по въпроса, че управителят е действал в изпълнение на решенията на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и за тяхната задължителност, което според касатора отново е в противоречие с ТР №5/2014г. по т. д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Като се позовава на ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, касаторът поддържа, че решенията на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ имат значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, но нямат никакво правно значение за иска по чл. 40 ЗЗД. На следващо място, касаторът оспорва изводите, че, след като протоколите на ОС са представени пред нотариуса, от това следва извод, че те не са антидатирани и купувачът не е действал недобросъвестно, доколкото е знаел, че дружеството е определило цената. В тази връзка касаторът поддържа, че изготвянето и подписването на протоколите на ОС към онзи момент е от управляващия дружеството и свързани с него лица и е извършено само и единствено, за да бъде спазена процедурата по изповядване на сделката, като протоколите нямат материална и формална доказателствена сила. Според касатора е останал спорен и въпросът допустимо ли е доказване на абсолютна симулация при безспорна липса на контр-летр или на „начало на писмено доказателство“. Според касатора е прието неправилно, че по делото не е представено „начало на писмено доказателство“. Счита, че такъв характер имат представените с отговора на ИМ платежни банкови документи във връзка с плащането на цената и представените пред въззивния съд от синдика платежни нареждания, представените от ответниците с отговора на ИМ протоколи на ОС на дружеството, както и представените от ответниците по делото предложение от дружеството до другия съсобственик по чл. 33, ал. 1 ЗС и декларация от управителя на дружеството- съсобственик за отказ да закупи продаваните съсобствени идеални части, без в него да е посочена предложената цена. Наред с това, касаторът счита, че въззивният съд е приел погрешно, че в случая не е налице изключението на чл. 164, ал. 2 ГПК, поради което са недопустими свидетелски показания. В тази връзка поддържа, че дружеството не е страна по сделката от 2012г., а е трето лице, поради което не е ограничен от забраната по чл. 164 ГПК. Според касатора, ако въззивният съд беше взел предвид показанията на допуснатите и разпитани свидетели при постановяване на решението, би допълнил необходимата според него съвкупност от доказателства за доказване на симулацията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради всичко изложено, касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на разноски за всички инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право