били решени в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени решения на този съд и части от техните мотиви. В заключение е отбелязано, че поканата на съдружника К. била връчена лично и пред свидетели. Като втори въпрос страната е формулирала – „ Приложима ли е санкцията на чл. 126 ТЗ по отношение на съдружника за действия, визирани в чл. 126, ал. 1, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана по реда на чл. 145 ТЗ?“ Въпросът буквално е възпроизведен от ТР ОСТК №******г. , като страната е поискала спиране на касационното производство до произнасяне на ВКС, ТК по това дело. Поставен е трети въпрос – „ Длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да извърши самостоятелна проверка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в изготвени от него мотиви на въззивния съдебен акт?“ Страната е развила оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея. Изброени са решения на ВКС, третиращи приложението на чл. 272 ГПК., като е направено оплакване, че по делото липсвали всякакви мотиви защо съдът бил приел, че не били налице имуществени или репутационни щети за дружеството от действията на съдружника К.. Съдът, според касатора, не бил обсъдил твърденията за липса на продадената стока, като не бил обсъдил и това, че действията на ищеца били пряко свързани с това. Други доводи не са развити.