не са релевантни. Така първият поставен въпрос съдържателно третира част от мотивите на обжалваното решение, като отговорът на този въпрос не променя постановения правен резултат, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че съобразно цитирана от него съдебна практика на ВКС, / изброена и от касатора/ нарушението на императива на чл. 139, ал. 2 ТЗ, обуславя извод за незаконосъобразни решения, а не за нищожни. Съдът, обаче е свързал тази норма със спецификата на отразените в протокола решения – за изключване на съдружници. За да мотивира липсата на взето решение от дружеството, същият е разгледал вида на решението, като е обсъдил не само липсата на форма за вземането му / абсолютно основание за нищожност, а не за незаконосъобразност/, така и обстоятелството, че тези решения не могат да бъдат взети неприсъствено. Или като несъобразен с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК този въпрос не е релевантен.