„1. Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, с което е отменено решение на общо събрание на ООД за изключване на съдружник поради порок на решението, изискващ отмяната му, който не е посочен в исковата молба, подадена в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?; 2. Действа ли против интересите на търговското дружество съдружник, който забранява настаняването на гости в дружествената „къща за гости“ и в същото време ползва „къщата за гости“ за собствено жилище, без да заплаща разноските за вода, ток, данък сгради и такса смет, интернет и др. необходими разноски? Тези му действия достатъчно основание ли са да бъде изключен от ОС на дружеството като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ?“. Първият от въпросите касаторът поставя в контекста на доводите си за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че по въведения въпрос Варненски апелативен съд се е отклонил от практиката на ВКС, а именно от задължителните постановки на Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №109/25.06.2010 г. по т. д. №860/2009 г. на ВКС, II т. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че формулираният втори въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.