твърди противоречие с Решение №744/04.12.2006 г. по т. д. №365/2006 г., I т. о. на ВКС и Определение №264/11.05.2018 год. по ч. т. д №829/2018 г. на II т. о.); 2. „Приложими ли са правнополитическите и тълкувателни основания на практиката на ВКС по прилагането на чл. 140, ал. 4 ТЗ (изразяващи се в обективната нужда да бъде признат „предварителен” и частичен правен ефект на определени, подлежащи на вписване корпоративни решения, и в периода до вписването им - такива за увеличение на капитала, за приемането на нови съдружници или за назначаването на управител) и за хипотезите на изключване на съдружници?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №690/03.12.2008 г. по т. д. №349/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.) и 3. „Кои легални разпоредби регулират момента на прекратяването на членственото правоотношение при изключването на съдружник и в частност - дали тази материя се урежда само от чл. 140, ал. 4 ТЗ или и от чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ? Представляват ли съдружниците, с чиито гласове е взето корпоративното решение за изключване, както и самото дружество - емитент „трети лица по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ?” (по тази група въпроси не сочи противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС). И по трите материалноправни въпроса счита, че е формирана противоречива практика на ВКС, поради което тя следва да бъде обобщена чрез допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тези материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.