Чл. 8 ЗТР изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган/ – то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. Целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. Ако той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици.