са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, че в частта, с която се атакува решението за освобождаване на управителя, искът е недопустим, поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, тъй като ищецът не е легитимиран да упражнява потестативното право на освободения председател за защита срещу него, още повече, че той не е встъпил в производството по делото по реда на чл. 58, ал. 2 ЗК. Извън това, поддържа, че обжалваното решение е правилно по същество, като във връзка с довода за първоначалната липса на кворум възразява, че проверката, осъществявана от съда по конститутивния иск с правно основание чл. 58, ал. 1 Закона за кооперациите се простира до съответствието на решението на общото събрание на закона и устава, но само в рамките на въведените от ищеца в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК основания за отмяна, чието разширяване и допълване в рамките на висящо производство след изтичането на този срок намира за недопустимо. Посочено е, че в исковата молба не са изложени доводи във връзка с кворума и мнозинството при приемане на атакуваните решения, поради което тяхното обсъждане е недопустимо. Наведен е довод, че искането за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията не съдържа реквизитите на инцидентен установителен иск, поради което законосъобразно не е било разгледано като такъв, както и че ненадлежното представителство на член-кооператор не води автоматично до опорочаване на решенията на общото събрание, а се взема предвид при определяне на кворума и мнозинството. Оспорен е и доводът за липсата на избрани председател и протоколчик на събранието, с възражението, че изборът им е установен както от ръкописния и машинописния варианти на водения протокол, така и от показанията на разпитания по делото свидетел. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.