„1. Възможно ли е установяването на неимущественото задължение за лоялност към дружеството да се установи само с показанията на един свидетел по делото, които противоречат на събраните писмени и гласни доказателства по делото; 2. Възможно ли е установяването на извършена доставка по фактури без извършването на експертиза в трите счетоводства - на [фирма], [фирма] и [фирма], и без представяне на писмени доказателства към фактурите; 3. Епизодичното действие на съдружника против интересите на дружеството следва ли да води до най-тежката мярка - изключване от дружеството.” За първия въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката в решение №171/14.03.2012 г. по т. д. №860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; за втория - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; за третия - че е решен в противоречие с практиката в решение №554/12.06.2007 г. по т. д. №221/2007 г. на ВКС, ІІ т. о.