според касатора САС дал отрицателен отговор в противоречие с т. 2 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да събере онези доказателства, които поради процесуален пропуск, /свързан и с непълнота на доклада/ не са били събрани от първата инстанция и които страната е поискала да бъдат събрани с въззивната жалба, ако са били допустими и относими към предмета на делото. Въззивната инстанция дала отрицателен отговор на този въпрос в противоречие с практиката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК в цитираните съдебни актове. 3/ Чия е доказателствената тежест при наведени от ответника твърдения за отрицателни факти. Въззивната инстанция приела, че твърденията на ответника за неотчитане на получени от ищцата наеми, несъгласуване с управителя на сключването на трудов договор за длъжността „технически сътрудник“ не са доказани от ответника и уважил иска, приемайки, че негова е тежестта за доказването им в противоречие с практиката по т. 1 на чл. 280 ГПК /решение по т. д.№1123/2009г. на Първо т. о. и по гр. д.№1584/2009г. на Трето г. о. на ВКС/. 4/ Подлежи ли на доказване факт, който не е твърдян, не е бил спорен, не е включен в предмета на доказване. Твърдението е, че въззивната инстанция приела, че ответникът следвало да докаже, че е отправил искане до ищцата да представи счетоводни и финансови документи и поради недоказването му уважил иска, а твърдение за такъв факт не въведено от ищцата, той не е бил спорен, не е включен в предмета на доказване и за него не е възлагана доказателствена тежест с доклада. Въззивната инстанция процедирала в противоречие със задължителната за нея практика по т. 1 на чл. 280 ТРК /решенията по гр. д.№504/2009г. на Второ г. о., по гр. д.№1584/2009г. на Трето г. о. и по гр. д.№764/2012г. на Второ г. о./ 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност или съдът може да обоснове изводите си на произволно избрани от него доказателства. На този въпрос САС дал отрицателен отговор в противоречие с цитираната практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК /решения по чл. 290 ГПК/. 6/ При допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Дали, доколко и по какъв начин в предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 2 ТЗ следва да бъдат конкретизирани съответните нарушения на съдружника. Следва ли конкретизацията да е различна в случай, че съдружникът е направил признания за извършени от него нарушения по чл. 126, ал. 2 ТЗ, съответно когато последиците от действията или бездействията му са настъпили и са необратими.