с дължимите „ликвидационни“ дялове / следвайки терминологията на чл. 68 ЗАдв /, тъй като съдържащото се в нея решение за изготвяне на краен ликвидационен баланс към 30.09.2013 г. не се отнася за изготвянето на ликвидационен баланс, като база за определяне дяловете на напускащите съдружници, в съответствие с друго, ново, допълнително имущество, нито за заплащане на суми, конкретизирани по същия баланс, а за разпределение на финансовите резултати на съдружниците и разпределението на разходите за издръжка на офиса, при продълженото съвместно ползване и след прекратяване членството на ищците в дружеството, както и за разпределение на налични суми по разплащателни банкови сметки. Тези изводи касаторите намират в противоречие с действително изводимата воля на страните и в нарушение на чл. 20 ЗЗД. За последната се позовават на кумулативното съобразяване на съдържащите се в протокола от 05.08.2013 г. / възприет като спогодба / клаузи на т. 1.2, 1.3, 1.4, 3.3 и 3.4, както и на приложенията към същия. Позовават се и на формираната сила на пресъдено нещо / СПН / на решението по т. д.№******г. на СГС, въз основа на същия протокол. С оглед тази СПН и ако би бил споделен извода на въззивния съд, споразумението от 05.08.2013 г. би се оказало без предмет, в противоречие с правната и житейска логика. Поддържат тезата си, че със споразумението е уговорено изготвянето и прилагането - за определяне ликвидационния дял на напускащите съдружници - на ликвидационен баланс към 30.09.2013 г., което не е в разрив с императивна разпоредба на закона, а и същият не е оспорен от ответника. Поддържат и тезата си, че визираното в протокола от 15.07.2013 г. / че страните - дружеството, респ. напускащите съдружници - нямат насрещни финансови задължения / , досежно термина „ финансови задължения „ не следва да се възприема като признание и за издължени ликвидационни дялове, т. е. следва да се тълкува стеснително. Дори да се приеме противното, с протокола от 05.08.2013г. по същество се преуреждат отношенията по повод ликвидационния дял на напускащите съдружници, което е и логично, доколкото споразумение, че не се дължи ликвидационен дял би било нищожно, поради противоречие с чл. 68, ал. 3 ЗАдв. и чл. 125, ал. 3 ТЗ, а за определянето на такъв по начало е необходим окончателен ликвидационен баланс, изготвен последващо. Дори да се сподели за правилно тълкуването на въззивния съд, то спогодбата от 15.08.2013 г. се явява нищожна, като противоречаща на посочените правни норми – безусловна дължимост на ликвидационен дял и то определен съобразно дяловото участие на съдружника. Нищожно би било всяко споразумение съдружникът да получи нещо различно. Допустимо, според касаторите, е определяне на дела към момент, различен от датата на прекратяване членството, но следващ същата, както е в настоящия случай: прекратено качество на съдружници на 15.07.2013 г., но определени дялове съобразно ликвидационен баланс към 30.09.2013г.. Касаторите споделят правилността на извършения от първоинстанционния съд анализ на компонентите на „ликвидационния дял„ , по смисъла на чл. 68 ЗАдв., съобразно решението на съдружниците в Протокола от 23.11.2009 г., неоснователно игнорирано от въззивния съд: вземания по текущи проекти„, „наблюдавани от съдружник проекти„, дълготрайни материални активи„ и „кеш“. Акцентират на това, че вземанията по текущи проекти“ не са предмет на решенията от 05.08.2013 г., а и съгласно заключението на ССЕ само осчетоводените вземания / каквито те не са / съставляват елемент от активите на предприятието / като не е и доказано да са получени суми по същите от дружеството, респ. от ищците /. Протоколът от 05.08.2013г. не съдържа и договорености относно разпределение на висящи преписки и дела. Стойността на ДМА, разпределени в дял на напускащите съдружници, е приспадната от стойността на дължимите ликвидационни дялове още с първоинстанционното решение, с което е обосновано и частичното отхвърляне на исковете от въззивния съд, необжалвано от ищците. Касаторите споделят правилността на извода на въззивния съд, че под „кеш“, доколкото липсва изводима от волята на страните друга възможна индивидуализация, следва да се разбира всяко парично плащане, от което следва, че ликвидационният баланс към 30.09.2013г. е следвало да отчете финансовите резултати към 30.09.2013г. Навежда се довод за очевидна неправилност на въззивния акт, като противоречащ на чл. 68, ал. 3 ЗАдв и чл. 125, ал. 3 ТЗ.