и не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да формулира сама релевантния правен въпрос, изхождайки от твърденията на страната. В съответствие с диспозитивното начало, съгласно чл. 6 ГПК и при спазване условията на състезателност, следва да преценява единствено посочените от касатора правни въпроси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора. Касационната инстанция може само да доуточни поставените правни въпроси, но не и изцяло да ги формулира. В случая няма формулирани правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по същество представлява отново посочване на основания за неправилност на въззивното определение. Основание за допускане касационно обжалване не представляват основанията за неправилност на въззивното съдебно решение. Само след установяването на наличие на основание за допускане на касационно обжалване и преценка наличието на това основание, като постановени при наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, касационната инстанция може да се произнесе по правилността на обжалвания акт.