Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 119 ал. 2 ТЗ

Вписване
Чл. 119. […] (2) В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 , които се обявяват.

чл. 119 ал. 2 ТЗ

Вписване
Чл. 119. […] (2) В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 , които се обявяват.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Как се прекратява ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и при „липса на данни лицата, които са имали правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта?; 2/ Налице ли е правен интерес от предявяване от Прокуратурата на Р България на конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при наличие на визираните в чл. 157, ал. 1 ТЗ условия?; 3/ Допустим ли е искът по чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от прокуратурата на Р България при наличие на предпоставки по чл. 157, ал. 1 ТЗ? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №73/21.06.2010 г. по т. д. №2413/2018г. на ВКС, I т. о., с което обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд – при преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за нейната редовност, да съобрази дали първоинстанционният съд е дал точни и конкретни указания за отстраняване на тези нередовности, както и дали въззивният съд следи служебно за правилността на преграждащите хода на производството актове на първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

твърди противоречие с Решение №744/04.12.2006 г. по т. д. №365/2006 г., I т. о. на ВКС и Определение №264/11.05.2018 год. по ч. т. д №829/2018 г. на II т. о.); 2. „Приложими ли са правнополитическите и тълкувателни основания на практиката на ВКС по прилагането на чл. 140, ал. 4 ТЗ (изразяващи се в обективната нужда да бъде признат „предварителен” и частичен правен ефект на определени, подлежащи на вписване корпоративни решения, и в периода до вписването им - такива за увеличение на капитала, за приемането на нови съдружници или за назначаването на управител) и за хипотезите на изключване на съдружници?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №690/03.12.2008 г. по т. д. №349/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.) и 3. „Кои легални разпоредби регулират момента на прекратяването на членственото правоотношение при изключването на съдружник и в частност - дали тази материя се урежда само от чл. 140, ал. 4 ТЗ или и от чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ? Представляват ли съдружниците, с чиито гласове е взето корпоративното решение за изключване, както и самото дружество - емитент „трети лица по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ?” (по тази група въпроси не сочи противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС). И по трите материалноправни въпроса счита, че е формирана противоречива практика на ВКС, поради което тя следва да бъде обобщена чрез допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тези материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

– Разполага ли едноличният собственик на капитала /вписан като такъв в ТРРЮЛНЦ/ с правото сам да представлява дружеството пред съда и да извършва валидни процесуални действия, ако решението на същия за освобождаването на действащ управител е заявено, но не е вписано в ТРРЮЛНЦ. При обосноваване на допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за хипотезата, в която между оттеглянето на правомощията на назначения управител на ЕООД и вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ е налице продължителен период от време /вкл. поради спиране на охранителното производство/ е поставен и въпросът – Може ли пряко едноличният собственик на капитала да представлява дружеството /съобразно чл. 147 ТЗ/ и ако не, с коя разпоредба на ТЗ законодателят е въвел такава забрана.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

от значение за развитието на правото и по който липсва трайно установена съдебна практика: „След като не целият Устройствен акт /Дружествен договор/, а само отделни негови части подлежат на вписване, то допустим ли е иск по чл. 29 ЗТР само за тях?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Алексиева

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

1. Нищожно ли е определение, което е подписано от двама съдии, ако законът предвижда тричленен състав?; Санира ли се липсата на подпис на член от състава, когато съдията, който не е положил подпис върху съдебния акт го подпише по късно?; До кой момент липсата на подпис на член от състава на съда може да се санира, ако това е допустимо?; Ако след момента на постановяване на нищожен акт са извършени процесуални действия по уведомяване на страните и те обжалват акта с доводи за нищожност, възможно ли е саниране на акта след получаване на жалбата и от кой момент акта се счита за постановен?; Как се осъществява контрол върху момента на полагане на подписите от членовете на състава и изключена ли е възможността тихомълком саниране на съдебния акт, като подписите са положени след като актът е бил постановен?. По тези въпроси касаторът поддържа критерия по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на определение №******г. по ч. гр. дело №2070/2008г. на І гр. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мариана Костова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право