от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай не се констатира който и да е от двата, формулирани от касатора [фирма] в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, да е бил предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакувано решение. В мотивите към същото текстовете на чл. 94 ТЗ и чл. 96 ТЗ не просто не са били дори споменати, но и не е съществувала каквато и да било причина за обсъждането им: предвид обстоятелството, че и двете разпоредби са изцяло в материята на събирателното дружество /по чл. 64, ал. 1, т. 1 ТЗ-във вр. чл. 76 ТЗ и сл./, докато воденето на конститутивния иск с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК имплицитно предпоставя принудително изпълнение, насочено срещу дял „на ограничено отговорен съдружник”, т. е. съдружник в О., какъвто търговец е именно настоящият касатор /по чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ-във вр. чл. 113 ТЗ и сл./. В заключение, предвид изцяло хипотетични характер на релевираните от касатора два правни въпроса, в процесния случай по необходимост се налага извод за отсъствие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Ето защо безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.