Трето лице

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1) Поради какви причини е внесъл сигнал в МОСВ от 29.06.2021 г., чрез администрацията на президента, след като е бил наясно, че по повод негов сигнал от 10.03.2021 г. Агенцията за ядрено регулиране е издала констативен протокол от 19.04.2021 г. с крайно заключение, че не са установени нарушения, както и че по повод негов сигнал до АДФИ от 08.09.2020 г., препратен по компетентност на МОСВ и заведен в РИОСВ-Враца на 13.10.2020 г,. е съставен констативен протокол от 20.10.2020 г., като заключението е, че са спазени изискванията на Закона за управление на отпадъците и приложимите подзаконови нормативни актове; 2) Поради какви причини за посочените в сигнала обстоятелства не е регистрирал несъответствие в ИС ОЕД на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (вътрешна система за сигнали на работодателя) или не е подал анонимна бланка за регистриране на забележки/несъответствия в поставените за целта кутии в съответствие с установения вътрешен ред, преди да сигнализира държавни институции. Заповедта е връчена на служителя на 15.07.2021 г. С писмен отговор от следващия ден (16.07.2021 г.) А. заявил, че не е подавал сигнал до МОСВ, както и че не е установил/възприел обстоятелства, които да подлежат на регистрация в ИС ОЕД или анонимна бележка. С обжалваната в настоящото дело заповед №г. на изпълнителния директор на дружеството на А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за това, че „умишлено е подал сигнал за извършени от работодателя нередности (неправилно третиране на радиоактивни отпадъци), за които нередности към момента на подаване на сигнала е знаел, че не са извършени, с което е злепоставил “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД пред съответните държавни институции (МОСВ, РИОСВ- Враца и Администрацията на Президента) и е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като трудовият договор се сключва с оглед личността на служителя, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл. 67, т. 1 Правилника за вътрешния трудов ред), както и за това, че умишлено е нарушил вътрешните технологични правила, посочени в други вътрешни актове на работодателя – “Правила за осигуряване на качеството. Управление на несъответствията, коригиращи и превантивни действия“ и “Инструкция по безопасност. Ред за докладване и анализ на събития от ниско ниво и почти събития в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД“, като не е спазил вътрешния ред за докладване на нередности, а директно е сигнализирал държавните институции, т. е. докладваните от него нередности са станали достояние на трети лица, с което е накърнил авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да организира, ръководи и контролира трудовия процес, с което е нарушил трудовата дисциплина (нарушения по чл. 83, т. 6 ПВТР и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ), което представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.“ Заповедта е връчена на служителя на 27.07.2021 г.

иска спиране на настоящото касационно производство до произнасянето на ОСТК на ВКС по образуваното тълк. дело №1/2020г. по този въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

се претендира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че възприетото от въззивния съд в решението му, тяхно разрешаване е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС: №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на Второ т. о., №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на Трето г. о., №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на Трето г. о., №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на Второ т. о., №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на Първо т. о. и др. Твърди се, че в противоречие с посочената практика и с указанията на ППВС №4/1968 г. въззивният съд не е отчел всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и конкретно – младата възраст на пострадалия, изолацията му месеци след инцидента, невъзможността му да комуникира с околните.

също не може да предпостави допускането на решението да касация, тъй като разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити. Следва да се има превдид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС.

1. „Може ли фактите, на които се основава твърдението в исковата молба за увреждащи действия (изпращане на писма до лице, с което увреденият е в договорни отношения и съдържанието на писмени документи, приложени към писмото) да обосноват извод за настъпил вредоносен резултат под формата на клеветнически твърдения и обида, довели до болка и страдание на увреденото лице - ищец по делото, ако волеизявлението, съдържащо т. н. клеветнически и обидни квалификации за лицето - ищец, не са волеизявления на делинквента - ответник, а на друго, неучастващо в процеса лице, макар като споделено виждане да са послужили за обобщена негативна оценителна квалификация“; 2. „Може ли да се приеме, че има логическа връзка на причина и следствие между поведение на делинквента - ответник по иска, като увреждащо действие чрез предоставяне на писмена информация за бизнес отношенията на ищеца в миналото и тяхната квалификация като несъответстващи на закона, според тези приложени писмени документи с адресат лице - бизнес партньор на ищеца по повод на предстоящо сключване на бъдеща сделка и „твърдения“ за настъпил вредоносния резултат от тези действия, ако оценката на третото лице, под формата на конкретно бизнес поведение, не изразява по никакъв начин негативна оценка за качествата на контрагента - ищец“; 3. „Ако в производството по чл. 45 ЗЗД вредата /или увреждането/ е в резултат на повече от едно действие на делинквента, как се отчита това при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение; 4. „Може ли да се приеме, че е налице вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка с увреждащи действия, реализирани под формата на предоставяне на негативна (респ. клеветническа) информация от делинквента, в хипотеза, когато узнаването за тези действия зависи от активното (да уведоми лицето, за което се отнася информацията) или пасивно (да не уведоми лицето, за което се отнася информацията) поведение на трето лице - адресат и не са пряко насочени към лицето, за което се отнасят“; 5. „Допустимо ли е изводите на съда за настъпил вредоносен резултат, изразяващ се в болки, страдания от противоправното поведение на ответника, да се базират на предположението на съдебния състав, че излагането на клеветнически твърдения пред „чуждестранен контрагент“ на ищеца apriori уронва неговото достойнство и чест и накърняват доброто му име на „утвърден бизнесмен“, без да е необходимо това да се установява от конкретни действия или бездействия в поведението на този чуждестранен бизнес партньор“; 6. „В хипотезите, когато се поддържа от страна на ищеца по иска по чл. 45 ЗЗД, че увреждането е резултат на разпространени в писмена форма неверени и клеветнически твърдения относно бизнес поведението му, проявено при повод сключването на конкретна сделка в миналото, фактите за тази сделка дали са в предмета на доказване по делото, чия е тежестта на доказване на неверността на твърденията при конкретно ангажирани писмени доказателства от ответника и за да се приеме от съда, че твърденията са неверни, следва ли ищецът да опровергае твърденията с конкретни факти в обратния смисъл; Ако такива факти не се установяват, може ли съдът да даде собствена (различна от изразената в документите на трети лица) квалификация и преценка на доказаните от ответника факти“, и 7. „Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от незаконни твърдения, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото, релевантни, конкретни обстоятелства, както и техният принос и значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост“. Поддържа се, че първите пет въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите два са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

След като страните са се договорили, че връщането на задатъка ще се сключи при сбъдването на дадено условие, длъжен ли е съдът да изследва и да се съобрази с факта на сбъдването на това условие или не?

са от значение за „правилното разрешаване на спора по делото“. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – възпроизвеждане на текстовата част на разпоредбата.

За задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните.

са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се и основание чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.

За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?

„Когато се касае за договор, за който законът изисква форма за действителност (като настоящия договор за прехвърляне на недвижим имот от държавата на частно лице, за който съгласно чл. 18 ЗС законът изисква писмена форма), прехвърлителното действие на договора настъпва в момента, в който приемането достигне у предложителя, като в случая безспорно приемането е достигнало до продавача Столична Община, или когато се спази тази форма, т. е. когато се състави и подпише и от двете страни договор в съответната форма?”. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №236 от 11.06.2012 г. по гр. д.№97/2012 г. на ВКС, І г. о.

/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. При това, доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП –5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като цитираното решение е предмет на обжалване по висящо дело пред ВАС. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението / конкретно на чл. 18, ал. 4 от договора /. С изменението, считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електрическа енергия / НСПЕ / , но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд. Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП–1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна, доколкото ВАС не е дал на КЕВР задължителни указания за ново произнасяне по предмета на индивидуалния административен акт, в частта, в която е отменен. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, според страната, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, с акта на АССГ по адм. дело №4422/2019 г., макар подлежащ на обжалване, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2 изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която изцяло се основава аргументацията на ответника, както и тази на съда. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

от №2 до №6 касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки че въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.

при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Относно приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина.

1 и 2 са разрешени в противоречие на: ППВС №4/68 г.; ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК; на постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №28/09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о.; решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №177/27.10.2009 г. по т. д. №14/2009г. на ВКС, II т. о.; решение №1/05.02.2019г. по т. д. №1002/2017 г. на ВКС, I т. о. и др.;

„Към кой момент следва да бъде преценявано наличието на всички елементи от фактическия състав от хипотезата на чл. 135 ЗЗД и по-конкретно настъпването на увреждането и знанието за това увреждане у приобретателя по атакуваната сделка?“. Твърди, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт, и преценката за осъществяване на всички релевантни факти следва да се извърши към момента на сключване на сделката.

Предявяването на застрахователна претенция от стипуланта - застрахован по договор за имуществена застраховка с уговорка в полза на трето лице, при липса на изрично изявление за отмяна и на изявление за ползване от страна на бенефициера, поражда ли правните последици на отмяната на уговорката по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД?

имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.