чл. 27 СК 1985 /отм./

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?

Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК 1985 /отм./, респективно чл. 23, ал. 2 СК?

По въпроси, свързани с възражение за изключителна собственост на недвижимия имот , придобит по време на брака на страните – бивши съпрузи от стана на единия съпруг , по време на изрично регистрирана по съдебен ред фактическа раздяла, установена като процедура по чуждия закон на съпруга - небългарски гражданин, при липса на принос по см. на чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, за приложимото право относно съдържанието на законовите термини съвместен принос според българския закон- чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./ и „фактическа раздяла“ като правен институт по см. на чуждия/ в случая на италианския/ закон,по поставените въпроси по приложение на института на придобивната давност , в хипотези , когато е налице придиобиване на недвижим имот от публична продан, който отчасти не принадлежи на длъжника по принудителното изпълнението от гл.т. за възможността да се присъедини владение от купувача по публичната продан към владението на длъжника - несобственик.