1. „При изменение на произхода от бащата следва ли съдът да направи точна и ясна, а не формална оценка на промените и потенциалните вреди, които едно дете търпи във връзка с промяната на имена, изградена връзка родител - дете и други практически проблеми, които могат да възникнат при подрастващи в ранна възраст? Има ли правната възможност съдът да откаже режим на личен контакт между биологичен родител и дете въпреки промяната на произхода?“; 2. „Следва ли съдът да оцени като по голяма ценност правото на биологичен родител да има режим на лични отношения с дете, пред възможността дете да расте в стабилна и предвидима семейна среда?“; 3. „Следва ли да бъде приравняван интересът на биологичен баща да разполага с режим на лични отношение с дете с висшите интереси на детето” при положение, че същото е изразило мнение пред съда, че не желае да има контакт с него?“; 4. „Следва ли съдът да съобрази решението си с изразеното мнение от дете, навършило 10 години или то няма правна и практическа стойност в процеса?“; 5. „Следва ли съдът да съобрази психологическото състояние на претендиращия биологичен баща при определяне на личен режим с детето?“; 6. „Следва ли съдът да дава преимущество на едни доказателства относно психологическото и психиатрично състояние на претендиращия режим на лични отношения, за сметка на други доказателства и следва ли съдът да изследва тези обстоятелства задълбочено с оглед защитата на интересите на дете?“; 7. „Следва ли съдът да съобрази акта си по отношение на биологично родство и личен контакт с възрастта на детето и изградените при него възприятия за семейство, баща, имена и др.?“ и 8. „Представлява ли правото на детето да има личен контакт с биологичен родител и да знае реалния си биологичен произход извън неговата воля и следва ли по нормативен ред да се вменят такива задължения на едно дете?“. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.