за наличието на защитимо субективно право на ищеца на лично отношение – баща, след като съдът не е направил задълбочен външен и по същество преглед на представените документи от ищеца за тяхното съдържание, основание и правилност за издаване и действителност, като не е направил служебна справка дали и съществува ли осиновяване на детето, като не е направил справка в засекретените дела и не е приложил съответното засекретено дело за осиновяване на детето, ако съществува такова и не означава ли липсата на такова прилагане факт, тъкмо в подкрепа на това, че осиновяване няма. 2. Решен ли е в противоречие с практиката на ВКС въпроса за наличието на защитимо субективно право на ищеца след като не е разгледана и приложена нормата на добрите нрави”спрямо наличието или липсата на правен интерес и субективно право на ищеца и не е разгледан преюдициалният за иска въпрос за направеното волеизявление пред съд за припознаване на детето от ищеца. 3. Решен ли е в противоречие с практиката на ВКС и процесуалните правила въпроса дали първоинстанционното и въззивното определение отговарят на изискванията за валидност и допустимост, след като и двата съда не са направили запитвания до съответните служебно задължени да следят за правата на детето, конституирани като заинтересовани страни държавни институции и не са поискали справки от нарочните регистри касаещи осиновяването и следвало ли е преди въззивния съд да разреши спора по същество, да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното определение, съобразно нормата на чл. 5 ГПК и чл. 6 ГПК. Не е приложена съдебна практика и липсва позоваване на такава.