Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
(Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 89 от 1976 г., попр., бр. 90 от 1976 г.) Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а – 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.
Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях – със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.
Всеки от съпрузите се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг.
Когато семейното жилище е индивидуална собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. При липса на такова съгласие разпореждането може да се извърши с разрешение на народния съд, ако се установи, че е в интерес на децата и семейството.
Разпореждането с общи движими вещи чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без съгласието на другия, няма сила за другия съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.
Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.
За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.