относно упражняването на родителските права да основава своето решение само и единствено върху мнението на детето и обвързващо ли е то съдът; 2/ Длъжен ли е съдът да изслуша родителите при условията на чл. 59, ал. 6 СК вр. чл. 15 ЗЗакрД.; 3/ Изразеното мнение на детето пред психолога, изготвил съдебно-психологичната експертиза, обвързващо ли е съда и следва ли да се цени с доказателствена стойност, съгласно изслушване по чл. 15 ЗЗакрД; 4/ Трябва ли въззивния съд да установи психологическото състояние на детето по надлежния ред и при ограниченията на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди в цялост всички събрани по делото доказателства, както и да изложи собствени мотиви относно това дали кредитира или не определени доказателства, а не просто да ги изброи в акта си и 6/ Длъжен ли е съдът да изследва бъдещата семейна среда и докъде трябва да се простира това изследване, като достатъчно ли е да се проследят материално-битовите условия или трябва да се изследва в цялост и личността на лицата, с които детето ще живее. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №20/24.05.2013 г. по гр. д. №911/2012 г. на IV г. о. на ВКС, по втория въпрос с Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г., решение №173 по гр. д. №6333/2014 г. на III г. о., решение №137 по гр. д. №4830/2019 г. на III г. о., решение №24 по гр. д. №1541/2020 г. на III г. о., решение №21 по гр. д. №5451/2013 г. на IV г. о. и решение №40 по гр. д. №522/2011 г. на III г. о., на ВКС. По трети и четвърти въпроси се твърди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №108 от 18.06.2019 г. по гр. д. №3665/2018 г. на IV г. о. и с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКСІ, а по последния въпрос - в противоречие с т. 3 Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г.