1) при равни други условия, следва ли установено родителско отчуждение да обоснове предоставяне на родителските права на отчуждения родител; 2) какви мерки следва да приеме съда за преодоляване на установено родителско отчуждение; 3) длъжен ли е съдът да се съобрази решението си по отношение на родителските права и режима на лични отношения с готовността на родителите да изпълняват мерки за преодоляване на родителското отчуждение; 4) задължен ли е съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР №1/2013г. на ОСГТК разрешение 5) при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакрД, трябва ли да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка; следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на децата; 6) следва ли съдът да установи степента на родителско отчуждение за правилното решаване на въпросите по чл. 59 СК; 7) длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице - психолог или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото; 8) допустимо ли е съдът да възложи на експерт определянето на продължителността на срещите между дете и родител; 9) какви са критериите за определяне на режим на лични отношения на детето с родител; 10) при промяна на родителските права може ли съдът да си служи с предположения, или е длъжен да се мотивира единствено със събраните по делото доказателства. Сочи се практика на ВС и на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.