„1. При наличието на какви предпоставки следва да се приеме, че едно жилище има статута на „семейно жилище по смисъла, както на отменените СК от 1968 г., СК от 1985 г., така и на действащия СК от 2009 г.?“; „2. Погасява ли се пожизненото право на обитаване, учредено по силата на нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не се упражнява в продължение на 5 години?“; „3. Какво е съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището /недвижимия имот/, по отношение на който това право е учредено?“. Страната подробно е развила разбирането си, че по отношение на процесното жилище не бил изпълнен критерия жилището да е ползвано от двамата съпрузи до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата, с оглед твърдението, че К. У. никога не е ползвала жилището. Страната е поддържала, че съгласно ТР №47/1961 г. на ОСГК на ВКС, правото на ползване може да бъде погасено при наличие на някоя от причините, посочени в чл. 59, ал. 3 ЗС, а също и при отчуждаване. Направени са оплаквания, че съдът не е взел предвид, че К. У. не е демонстрирала намерение да обитава жилището в периода от отчуждаването му до прекратяване на брака й с касатора. Подробно са възпроизведени части от решение №14/20.03.2015 г. по гр. дело №5426/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., което третира правата и задълженията, възникнали по чл. 56 ЗС.