в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят не сочи и не представя задължителна съдебна практика, на която приетото от въззивния съд по поставените правни въпроси противоречи. Поставените правни въпроси от процесуално и материално естество са: следва ли да се приеме, че искането на ответника за ползване на семейното жилище поотделно е надлежно въведено като предмет на спора в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, след като практиката на ВКС/каквато в случая не е посочена/ допуска искането да бъде направено до приключване на устните заседания по делото и във въззивната инстанция; следва ли да се приеме, че Наредба №7/2003 г., където в чл. 72, ал. 3, в сила от 2005 г., изрично е посочено, че се касае само за нови жилищни сгради, е относима към изследване на жилищна сграда, построена 1923 г.; следва ли да се приеме, че присъдения от съда наем е правилно определен по Методика за определяне на начални базисни цени за отдаване под наем на общински имоти и на общински жилища по реда на НУРУОбЖФ, а не равен на средния месечен пазарен за имот от вида на този, представляващ семейно жилище.