от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР №******г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията в изложението за неправилно приложение на чл. 37, ал. 2 СК/отм./ и чл. 161 ГПК от въззивния съд се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.