1. Допустими ли са от закона с оглед изискванията на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД за наличие на два самостоятелни правни субекта сделките за покупко-продажба на земеделски имоти, придобити в режим на СИО, сключени между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, респ. участието на съпруга-нетърговец като продавач по такава сделка осъществява ли изискването на закона за участие на два отделни и самостоятелни правни субекта в облигационната връзка. 2. Допустими ли са от закона с оглед забраната на чл. 24, ал. 1 СК за разпореждане по време на брака с имущество, придобито в режим на СИО с дела, който всеки от съпрузите би получил при прекратяване на имуществената общност, сделка за покупко-продажба на земеделски земи, сключена между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, и превръщането по този начин на семейната имуществена общност в лична на единия съпруг, регистриран като едноличен търговец. 3. При предявен иск за прогласяване нищожност на договор поради заобикаляне на закона при сделки с имущество, придобито в режим на СИО, следва ли съдът да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделките, е забранен от закона, като за изясняване на целта им съобрази всички последващи действия на страните по тях. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1012 от 03.07.1995 г. по гр. д. №1853/94 г. на V г. о.; решение №478 от 03.05.1994 г. по гр. д. №1399/93 г. на V г. о.; определение №389 по ч. гр. д. №269/96 г. на V г. о.; решение №855 от 4.12.2003 г. по гр. д. №123/2003 г. на ІІ г. о.; определение №370 от 03.11.2008 г. по ч. гр. д. №1654/2008 г. на V г. о.; решение №437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ІІІ г. о.; решение №80/26.07.2012 г. по т. д. №287/2011 г. на ІІ т. о.; решение №14/27.01.2017 г. по т. д. №1453/2014 г. на ІІ т. о. Тази практика е неотносима към поставения въпрос. Посочените актове на ВКС третират въпроса за правния статут на едноличния търговец. Пояснено е, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, разкривайки възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, без да е налице нов правен субект, както и че едноличният търговец като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество както за задълженията, поети в търговското му качество, така и за всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. В същия смисъл е даденото от въззивния съд разрешение. Поради това по този въпрос не е доказано основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.