чл. 21 ал. 2 СК
Съпружеска имуществена общност
Чл. 21. […] (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
С какви доказателства и доказателствени средства следва да се докаже период на строене на постройка (къща)? Достатъчни ли са свидетелски показания на лице, което не е бил пряк свидетел на строежа или са необходими минимум свидетелски показания на лице, което е било пряк свидетел на строежа? При наличие на учредено право на строеж на единия съпруг, учредено преди встъпването му в брак, започнал реализацията на това право, чрез изграждане на постройка преди встъпването в брак, но завършено по време на брака, кой следва да се счита за собственик на вече построената постройка и съответно при какви квоти? Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? При противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това? Длъжен ли е решаващият съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 21 ал. 1 СК, чл. 21 ал. 2 СК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2022
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог, за да се приеме, че е налице трансформация по чл. 23 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са принципите и критериите, използвани с цел установяване на косвената връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и на какви логически опитни и научни правила трябва да съответства изводът на съда за наличието на такава връзка?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при спор досежно липса на съвместен принос в придобиване на имущество, съдът да обсъди всички елементи на принос на отречения съпруг в контекста на законовото определение на чл. 21, ал. 2 СК, респективно да ги обсъди по групи съгласно ТР №2/2022 г. на ОСГК /пряк материален принос и косвен материален принос /грижи за децата и работа в домакинството?
Може ли да се приеме, че връзката на съпрузите е прекъсната икономически, ако семейството им се състои освен от тях двамата, но и от техни низходящи, получаващи грижа и издръжка и от двамата родители /поне това са твърдяли и двамата/?
Ако съпругьт, който е напуснал семейното жилище и твърди икономическо прекъсване на връзката участва / неучаства, но е длъжен/ в издръжката на общите деца, следва ли да се приеме, че е налице пълно прекъсване на икономическите отношение между съпрузите?
Следва ли ангажимента на съпрузите по издръжка на членове на семейството да се обсъжда в контекста на действаща икономическа връзка и следващата от нея възможност за правене на допълнителни разходи и/или пестене на средства за придобиване на имущества?
Възможно ли е фактическата раздяла да означава /да бъде доказана/ като сделка между съпрузите, с която същите заявяват прекъсване на имуществени отношения в семейството и окончателно уреждат последници от това прекъсване? Страните са в хипотезата на отсъствие на сделка /те са състояние на дела за подялба на имущества /не само процесния апартамент/.
В хипотезата на деца, на които се дължи издръжка /като в процесния случай/, не следва ли да се приеме, че прекъсването на икономическата връзка ще настъпи с окончателната фиксация на права и задължения по отношение на издръжката на децата /случило се с бракоразводното решение две години след покупката на процесното жилище/?
Какво е значение на прекъсването на духовна връзка? Такова прекъсване на отношения в контекста на обсъждане на фактическата раздяла между страните не е констатирана от решаващия състав
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мариана Костова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато съдилищата са се произнесли по различен вид трансформация на лични средства (пълна и частична) въз основа на едни и същи фактически твърдения?
Може ли да се приеме, че е налице противоречие между съдебни решения и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, ако само едно от решенията е формирало сила на пресъдено нещо по спорния предмет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се счита, че е формирана сила на пресъдено нещо по въпрос, разгледан само в мотивите на съдебното решение, което да препятства страната да заведе отделно производство, предвид забраната на чл. 299, ал. 2 ГПК?
Налице ли е произнасяне по непредявен иск, т. е. свръхпетитум от страна на делбения съд, ако се е произнесъл по въпрос, за който не е бил сезиран с исковата молба за делба, а възраженията на другата страна, сочещи за наличието на порок при възникването на съсобствеността, не са били приети за разглеждане в делбеното производство като нарочни искания, по които съдът дължи първо произнасяне, преди да се произнесе по въпроса за съсобствеността? Съответно това лишава ли страната от правен интерес да иска изследване на този въпрос в отделно производство?
При условие, че в първа фаза на делба не са въведени за разглеждане по надлежния ред преюдициални искания, касаещи собствеността /в случая – отмяна на КНА, издаден по ЗЖСК/, има ли правен интерес страната да иска изследването им в отделно производство за произнасяне с изричен диспозитив в съдебно решение?
Има ли правен интерес страната да оспори сделка или друго придобивно основание на другия съсобственик след постановяване на решение по допускане на делбата във връзка с необходимостта делбата да бъде валидна, тъй като може да се окаже, че в делбата участва лице, което не е съсобственик на процесния имот, а имотът е вече изнесен на публична продан?
В хипотеза, при която има постановени две влезли в сила съдебни решения, които обвързват страните, но които решават по противоположен начин въпроса съсобствен ли е имота или не /въпрос от решението по чл. 344, ал. 1 ГПК/ и делбеният съд не може да се позове на силата на пресъдено нещо на нито едно от двете решения, допустимо ли е ВКС да дава указания да не се прилага нито едно от двете решения, а въпросът за собствеността да се реши със съвсем ново съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При направено възражение от единия съпруг - ответник, за пълна трансформация на лично имущество по време на брака, следва ли той да установи личен характер на имуществото, послужило за придобиване на имота или следва да оборва приноса на другия съпруг- ищцата, в придобиване на имуществото? Евентуално - оборена ли е презумпцията при установен принос на ищцата в набавяне на част от средствата за заплащане на продажната цена на имота, както и при наличие на техни икономически отношения през време на фактическата раздяла и към кой момент се прави тази преценка?
Определя ли се предмета на делото от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, а също и предмета на доказване, и може ли съдът да разгледа непредявени възражения?
За да се приеме, че не е установен произходът на средствата, с които е заплатена продажната цена на имота от единия съпруг, следва ли да се изследва дали паричният влог на съпруга и парите от заем са представлявали лично имущество на този съпруг, изключено от приложното поле на СИО и дали размерът на средствата по влога и заема е еквивалентен на продажната цена на имота?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните, да анализира доказателствата в тяхната цялост и взаимна връзка, да направи собствени изводи и изложи мотиви?
Правилно ли е съдът да присъди разноски по делото за двама адвокати, в смисъл на две адвокатски възнаграждения, когато страната е била представлявана в производството от двама адвокати, или се дължат разноски за един адвокат? Дължат ли се разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че в съдебно заседание не са претендирани от страната, нито фигурират в представения списък на разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Счита ли се за оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, в случай че съпругът е доказал косвен (дори минимален) принос за придобиване на недвижимия имот/?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Представляват ли лична собственост вещните права, придобити по време на брака със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, закупеното с тях може ли да бъде съпружеска имуществена общност и при какви условия?
Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, той или другият съпруг трябва да твърди и установи, че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и/или кога е натрупан влога за да се обори презумпцията за съвместен принос; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва от кого, на какво основание и кога са придобити паричните суми по този влог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2021
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.